Есента отново ме подведе към пиене. След едногодишно въздържание отново изпадам в алкохолна дупка и отново в бар „Славия“. От време на време се появява Петър Вълков. Започнал е да пие здраво. В началото мълчахме, но скоро Петър започна да „развързва езика“.
— Мима ходи със Салабашев — каза един ден. — Получих призовка за бракоразводно дело.
През ноември, не помня датата, дойде, поръча водка за двамата, Петър не е от най-ларж от мъжете, с които съм пил, и каза:
— Разведох се!
Не му задавам въпроси. Седим и пием.
— Мима е пуснала слух, че съм импотентен! — каза веднъж. Друг път: — Лия се готви да се омъжи около Коледа!
Излезе му някакъв превод, надписа ми го, но още същата вечер забравих книгата в таксито. Една седмица не се появи, но когато му мина, донесе втори автограф. Беше Джеймс Джойс, „Портретът на артиста като млад човек“. Зачетох го, но губех ориентир, скучно ми беше и му го казах. Петър отговори:
— Винаги съм знаел, че си от интуитивните писатели!
После изчезна, но когато го стегна шапката и му се допи, цъфна отново.
— Сърдиш ли се?
— Не, разбира се — отговорих и отново се запихме. Петър не беше загубил времето си и се появи с цял куп новини:
— Антон Салабашев заминава на работа в Брюксел, разбира се, и Мима с него. Годеникът на Лия започнал първия си филм като директор… и т.н.
Слушах го с чувството, че става дума за хора, които не познавам.
Заминах за Петрич. Мама и леля Зоя ме посрещнаха като господ. Чудеха се какво да ми сготвят, а аз се излежавах, четях… докато започнах нов роман. По-късно си дадох сметка, че пиша автобиографична книга. Заведоха ме при баба Ванга, прословутата петричка врачка, но от врачуването не излезе нищо.
— Махай се, уморяваш ме… Не си сам, а в тебе има хиляди лица! — Изтълкувах думите й като намек за литературни герои, но няколко дена по-късно Ванга казала на леля Зоя, че с мой близък човек ще стане нещо страшно и то ще дойде от гласове в кутия…
Заминах за София при слънчево и весело време, а на Централна гара ме посрещна сняг, студ и киша.
Излитам за Цюрих, последният рейс преди сватбата. Имаме насрочена дата за петнадесети декември, другата неделя. Взимам всичките долари, с които разполагам, тайни и законни. Ще преспим на летището и в понеделник сутринта ще направя сватбения си пазар. Нося и списък. Ще поднеса скъпи подаръци на хората, които обичам, а аз обичам Владо и родителите му…
От Шпрайхенбах купувам „Акай“ с две тонколони по десет вата, огромен пакет, но като си представям лицето на Владо, мъкна го смазана, но щастлива. Успявам да го внеса в машината и да го скрия зад касите с бира. За Ваня купувам един прекрасен „Бали“ с тънък ток, за Владо старши сребърна „Омега“, за моя Владо — позлатен „Константен Вашеро“. Останалите долари разменям за франкове и накупувам всевъзможни джиджавки, дрънкулки, цигари, уиски, шоколад, кафе… Връщам се на летището, свалям обувките и лягам на седалките. Уморена съм, всичко ме боли… До обратния рейс има цели три часа… Мога да правя каквото поискам, а аз искам да спя…
Единадесета глава
На единадесети декември сутринта звънецът ме събуди малко след осем. Бях сигурен, че е Петър Вълков, но за моя изненада отворих на Стефан Дяков.
— Бързам, Иване — каза Стив. — Колко време ти трябва да излезеш от комата?
Стив намекваше за снощно пиянство, сигурен, че такова се е състояло. Някога Дяков и аз бяхме близки. Преди години заедно започнахме да печатаме първите си разкази. Критиката ни слагаше един до друг, възлагаше ни надежди като първото градско поколение писатели след войната. Тогава нямахме нищо против да ни третират като генерация. По-късно всеки от нас пое пътя си. Стив предпочете кариерата, ожени се, „сви знамената“ и престана да се появява на пиянските маси. Това направи впечатление и започна издигането му. След романа за покойния художник Асен Москов Стив стана заместник главен редактор на едно от изданията, а на следващия мандат беше избран в управителния съвет на Съюза. Формално нашите отношения се запазиха, но хладината, която сама се промъкна, беше достатъчна, за да ни държи на дистанция.
— Какво има? — попитах, едва потискащ тревогата си. Стив не беше човек, който би досаждал толкова рано без съществена причина.
Дяков изчисти обувките си от сняг, разкопча кожуха, влезе и без да сяда, каза:
— Жена ти е задържана… за валутна спекула.