Целият февруари прекарах в Петрич. Вечер до късно мама и леля Зоя разказваха каквото си спомнеха, сутрин сядах зад машината и се опитвах да извлека от разговора всичко, което би влязло в книгата. Страниците набъбваха. Герои на моя роман се оказаха Даме Груев и Пере Тошев, владиката Григорий и още няколко исторически лица, изиграли ролята си в Илинденското въстание. Тогава в главата ми узря идеята да мина по следите на дядо си, да почувствам на място „дъха на времето“, страстта за свобода, равна по сила само на ирландската, да видя с очите си бившите домове на Дарделеви, прогонени с огън в четири балкански държави и три континента.
В София помолих външния отдел на Съюза да подготви документите ми за края на април. Не исках да пътувам през зимата, а нямах достатъчно пари за маршрут, минаващ през Югославия, Гърция и Турция.
В кафенето срещнах Зоя Дякова. Чакаше Стив, за да тръгнат за Боровец. Седнах при нея. Пихме кафе, дочакахме го.
— Къде изчезна? — попита Дяков. — Много отдавна не съм те виждал.
— Бях в провинцията.
— Каза ли ти Зоя? Видяхме новото ревю на „Диана“. Лия е един от основните манекени. Изглежда чудесно.
— Забравих! — отговори Зоя, но аз знаех, че от деликатност е избягнала тази тема.
Вечерта, докато си приготвях омлета, хвърлях по едно око на телевизора. Течаха реклами. Видях Лия. Познах я, макар подстригана и силно накъдрена. Показваше бижута от ковано желязо.
Подготвяме пролетната колекция. На Осми март е първото ревю на официалния концерт в НДК. За джокер назначиха моя бивш приятел Валентин Чернев. Репетираме с вокална група ЛАТ и няколко от естрадните певици. Показвам девет модела, до един на Адриана. Оказах се частен манекен на госпожа Биджерано, но това ме пази от конфликт с директорката Мария Генова. „Диана“ се помещава в сградата на „Леката промишленост“, разполагаме само с пет стаи и контактът с шефовете е неизбежен. Генова или Хекуба, както я наричат тук, е по-голяма моралистка от бившата ми класна. Преди моето постъпване уволнила два манекена само защото слезли в бара на пловдивския новотел с някакви чужденци. Ада ме предупреди да се пазя. Обичам тази жена, макар че харесвам мъжа й Жак. И той ме харесва. Снимам се повече от другите манекени. Жак ме кани в „Курортен дизайн“. Списанието е пълно с мои снимки. Заснела съм десетина телевизионни реклами и причината отново е Жак. Висшето ми образование респектира Мария. Само с мен се отнася като с човек. Вика родителите на момичетата, заставя ги да учат, поставя им срокове да завършат гимназия под страх от уволнение. Като че ли съзнателно търси омразата на подчинените си. Чудно как два толкова различни характера като Ада и Мария могат да бъдат близки? Дружбата им изглежда искрена, дори сърдечна.
— Лия, ела в кабинета — каза Генова един ден. Отидох с неприятното чувство, че предстои мъмрене. Мария направи кафе, сервира го и седна.
— Знам всичко за тебе — започна тя. — Ако предприятие като нашето не внимава с кадрите, рискува да се превърне в публичен дом. Разбираш ли ме?
— Да — казах аз.
— Ада те харесва, аз също… Имам планове за теб… Имаш образование, говориш езици, ако заобичаш модата, един ден ще мога да те направя шеф на манекенското тяло и да ти вдигна заплатата според езиците. От теб искам да ми помогнеш!
— Как?
— Като не допускаш клюки! Ние пътуваме и в страната, и в чужбина. Знаеш, манекените са били и ще бъдат изкушение за мъжете.
— Разбирам, Мария, можеш да бъдеш спокойна.
— И още нещо — каза Генова. Мина много време, преди да продължи. — Би ли ми казала в какви отношения си с Иван Троев?
— Разведени сме.
— Жалко! — въздъхна Мария. — Харесвам този писател. Поне приятелство не запазихте ли?
— Не — отговорих аз. — Иван ме мрази!
Още на следващата седмица наруших обещанието. Преди да се явим на осмомартенския концерт, Къщата направи пробно ревю в салона на търговската палата. Бяха поканени художници, писатели, музиканти, цялата преса, шефове на търговията, дизайнери, заместник-министри.
Ревюто започна в четири часа следобед, а в пет и половина беше обявена открита пресконференция с участието на всички желаещи от публиката, в присъствието на нас, манекените. Докато се обличахме, Мария влезе в гримьорната, „мина“ по моделите и дойде при нас. Ада присъстваше на обличането. Представях няколко нейни модела „от кутюр“ и виждах, че едва владее нервите си. Мария седна до Адриана, предложи цигара, запалиха.