Бях нащрек. Знаех, че предстоят нови стресове, че Лия няма да ми позволи нито за миг да забравя съществуването й. Седях вкъщи, редактирах сагата и всеки момент очаквах позвъняване. Една сутрин отворих на Васил Каров.
— Стана глупаво — започна Васил. — Може би са ти казали… Онова момиче, жена ти, е уволнена! Започнала любов с уморения тигър Биджерано. Този безполезен човек обърка няколко живота.
Седнахме. Трябваше да ходя до Киноцентъра. Васил обеща да ме закара.
— Расте ли момчето? — попитах аз.
— Ученик е.
— Нещо ново за Лилда?
— Казват, че е в Бразилия.
— Виждаш ли Стив?
— Много отдавна не съм го виждал.
— Как мислиш, Василе, не може ли да се повлияе на Адриана!
— Адриана не знае. Това е мярка на директорката. Заплашила Жак, че ако не прекъсне тази връзка ще го предаде. Тигърът обещал да не се среща с жена ти!
— Момче с кураж!
— Нали? Не познавам Генова. Асен… Асен Москов беше в лоши отношения с нея…
— Остави! — казах. — Ще търсим друг изход.
— Имаш ли нужда от пари? — попита Каров.
— В момента не!
— Ако закъсаш, обади се!
Пътуваме към Киноцентъра. Навремето Каров караше резедаво БМВ, но го беше сменил с шкода. Колата беше пълна с момчешки играчки: конструктор, монополи, маджонг…
— Добре се забавлявате?
— Валентин е луд за игри.
— Как е Елена?
— Снима филм някъде в провинцията… Май в Костенец.
— Готвиш ли нова изложба?
— А ти нова книга?
Засмяхме се.
— Това прилича на проклятие! — казах аз.
Васил спря пред входа на Киноцентъра.
— Какво мислиш да правиш?
— Не знам още…
— Бих искал да имам някаква идея?
— Ще измисля нещо!
Каров подаде ръка.
— Всичките ни усилия отиват на майната си! Сапунени мехури! Съжалявам, Иване?
— Ще се измъкнем от тази каша? — казах аз, без да имам и най-малка представа как ще го направим.
— Лия — каза Жак, разбери ме, ако можеш! Аз разведох Ада, аз я върнах от Париж и пак аз съм единствената й опора. Ако я захвърля, с нея е свършено!
— Разбирам, Жако, но и ти ме разбери… Сега имам нужда от спокойствие!
Жак стана, излишно театрално каза „сбогом!“ и си отиде. Ами сега? Аз съм бременна, без пари и без работа.
Получих последната заплата и хонорар от списание „Курортен дизайн“. Сумата е сто и тридесет лева. Имам да плащам ток, парно, телефон, портиерски и четиридесет лева на шивачката. Как ще стане всичко това, на Лия не й е ясно.
Девет и половина. Излизам и тръгвам. Пие ми се кафе. В „Колумбия“ няма, в „Шапките“ е претъпкано… Кога работят тези хора? Отивам в „Бразилия“. Взимам кафе, дори намирам място за сядане. Допивам второто кафе, когато в заведението влиза Борис Латев. Наистина изглежда забогатял. Носи тежък златен часовник, верижки, пръстени…
— Да ти взема ли кафе? — вика, като че ли всеки ден сме заедно.
По инерция казвам:
— Вземи!
Борис подава ръка, оставил на масата ключовете от колата си, малък, но претъпкан портфейл.
— Още си красива! — казва той.
— И ти не изглеждаш зле!
Борис се озърта нервно. Чака някого.
— Трябва да се живее… Омъжена ли си?
— Не.
— Видях те на корицата на „Божур“. Манекен си, нали?
— Вече не!
— Извини ме за миг! — Скочи и притисна до прозорците някакво момче. Започна да ръкомаха, да ругае, а накрая го изтласка от заведението. — Един от моите работници! Пламнала ми е главата, пласьорите чакат стока, фактурирал съм на червено, а той кафе ще ми пие в „Бразилия“, на пет километра от работилницата!
— С какво се занимаваш? — питам аз.
— Производител съм, непман, мошеник… Както искаш, така ме наречи! Ти защо напусна манекенщината?
— Скарах се с шефката.
— А сега? Нещо по специалността? Езиците?
— В момента съм без работа. Търся.
Този път Борис скочи, без да иска извинение. Подпряха се на бара с някакъв мъж, прегледаха папка с документи, Борис се подписа и макар че се опита да го скрие, видях, че пъхна в джоба си солидна сума.
— Търсиш работа, казваш? — Борис се успокои видимо, напрежението му изчезна, изразът му придоби задоволство. — И какво, няма ли?
— Сигурно има, но аз не съм намерила.
— Ако закъсаш много, обади ми се. Мога да ти предложа нещо!
— Какво например?
— Не сега! Сега си нафукана! Някога, ако си на дъното, сети се за мен! — Борис прибра портфейла и ключовете. — Да те поканя на обед… някъде, например в новотела?
— Съжалявам, Борисе, до обяд трябва да свърша още работи…
— Няма нищо. Ако закъсаш, обади се.
За държавен аборт не може и да се мисли. Ако ме регистрират като бременна и абортирам, ще ме предадат на прокурора. Аман от прокурори! Къде ще намеря този лекар, който ще посмее да ме кюртира частно? Питам мама. Отговаря: