Все още не е разрешен въпросът ми. Барманка ли съм или не? Ако съм, ще бъда умна, усмихната, скромна, честна и т.н. Ако не, господ да ми е на помощ!
Трети месец не знам какво става с Лия. Чух, че работи в някакъв бар на Слънчев бряг, имала договор за целия сезон… умишлено не питам. Йордан и аз подготвяме сценичен вариант на пиесата. Нарекох я „Разминаване“. Вкарах няколко полусантиментални, полуиронични епизода от моя брачен живот с Лия и финалът сам дойде. Йордан е доволен. Излезе първата рецензия за новата ми книга. Обвиняват ме, че съм „унижил престижа и достойнството на съвременната жена“. Майка ми ходи из къщи като облак.
— Убих щастието ти, сине! Прогоних жена ти! Залудо тъпча тази земя! За добро й говорех, нещастие излезе! Майка, прогонила жената на сина си — вечно проклятие, никаква утеха!
Опитах да я успокоявам ден-два, а после престанах да й обръщам внимание. Разчистих дълговете, поне тези, които имах към частни лица, взех машината и заминах за Боровец. Натисна ме страшна скука. Започнах да ходя. Вървях по чукарите, докато плуввах в пот, докато капвах от умора, връщах се, хапвах набързо, спях няколко часа и започвах работа. Бях взел няколко английски книги, речници и редувайки работа, четене и запаметяване на думи, откарвах до два-три през нощта. Сутрин отново тръгвах по баирите. След десетина дена почувствах резултата на здравия живот. Не пиех, ако не се смята бирата на обяд, стараех се да не пуша или да пуша само докато работя.
Една сутрин заварих в столовата професор Богдан Латин. Пихме кафе и тръгнахме по пътя за Гюешица. Професорът подготвяше някакви елински преводи. Беше дошъл в Боровец за последна редакция. Вървяхме бавно, старецът беше преживял инфаркт и се пазеше от преумора. Попита ме защо съм сам и какво значи венчалната халка на ръката ми. Докато се връщахме, аз му разказах всичко, което знаех за Лия. Наближихме хотела, посрещна ни жена му, обядвахме заедно и се качихме по стаите. На другата сутрин, когато тръгвах на път, отново го срещнах в преддверието. Седеше, загледан в западния дял на Мальовица и изглеждаше отвлечен в мисли. Готвех се да го отмина.
— Тебе чакам, Иване. — Латин вдигна стройното си, все още изправено тяло. — Да вървим?
Предпочитах да бъда сам. Исках да се уморя, да се изпотя до порой, да спя и да работя. Разходката със стария професор щеше да ме умори без полза, да ме натовари с чужди мисли, да убие работния ми ден. Вървяхме около час, излязохме от боровата гора и спряхме на една квадратна, като строена от архитекти, поляна. Седнахме, свалихме ризите, затворихме очи срещу благонравните лъчи на ранното слънце.
— Мислех за Лия — започна професор Латин. — Мъчих се да си представя що за човек е тази млада жена. Седнах да работя, легнах да спя, а мисълта за нея нито за миг не ме напусна. Чувах гласа ти, дадох си сметка, че заедно с толкова факти ти не направи нито една оценка. Добре, викам си, ти я направѝ, старец! Няма да се занимаваш с морализъм. Изхвърлѝ празната фразеология и се опитай да разгадаеш този млад характер. И знаеш ли, моето момче, доникъде не стигнах!
— Лия трябва да се коментира на фона на физическия облик — казах. — В нея се чуват подземни тонове, има нещо от зловещия чар на порока… Не мисля, че може да се вмести в нормалните мерки.
— Нещо подобно се въртеше в главата ми, но го отхвърлих като белетристика. Аз съм на седемдесет години! На тази възраст човек отдавна е открил, че и животът, и хората са банални до повръщане. Това, за което искам да ти говоря, не е Лия, а Лия на Иван Троев. Опитай да ме разбереш? Проститутка или светица, тя с нищо не променя силата на чара си, ако ти самият знаеш, че не заради това, а въпреки това тя е Лия на Иван Троев.
— Да — казах аз.
— Ако едно куче е зло и чуждо, то е зло куче. Ако е зло и твое, то е твое куче. Ясно ли се изразявам?
— Да.
— Ако чуждият алкохолизъм ти е противен, твоят е в състояние, в което си изпаднал временно!
— Така е… като че ли…
— Ако една жена обича децата и пороците, ако е ленива като котка (това е твой израз) и заедно с това енергична като вулкан, ако е неблагодарна като велика нация и смирена като източна робиня, значи е интересен човек, а интересният човек не бива да се схваща просто. Разбираш ли?