- Да! И ще ти кажа как! Ще ти кажа и защо! - гласът на Климент прогърмя в притихналата стая. - След като си убил Докс, е пристигнал Севар. Познавах го добре. Беше методичен, умен, последователен и упорит. Както и много внимателен. Няколко пъти са се опитвали да го убият, но той все се измъкваше. Ти обаче, братко, ти успя да го надхитриш. Севар е прекарвал много време в килията на Докс. Чудел си се какво е правил там. Всъщност и аз си зададох същия въпрос. Какво толкова е задържало чигата в килията? Трябва да е видял нещо много важно. Така открих разхлабените панти. Севар също ги е видял. Затова е трябвало да умре. Планът ти наистина е бил гениален, не мога да го отрека. Докато си проучвал старата кула, търсейки съкровището, си открил, че в камбаната, която не е ползвана от години, живеят прилепи. През нощта, в която е умрял, си примамил Севар в кулата, така както примами мен. Чигатът се е качил по стълбите. Не знам дали камъните на върха са били замръзнали, или си ги залял с вода, за да се заледят допълнително. Предполагам, че си го направил, макар това да не е толкова важно. Важното е, че върхът е бил смъртоносен капан с хлъзгав под и почти нищо, за което да се задържиш. Перилата са изпочупени, друго, за което да се хванеш, няма. Изчакал си Севар да се качи на кулата, след което си изстрелял стрела със затъпен връх. Помощниците ми намериха такава в снега до кулата в нощта, в която се опита да убиеш мен. Прилепите имат много остър слух. И най-малкият шум е в състояние да ги стресне. Камбаната е издрънчала, достатъчно тихо, за да не се чуе надалеч, но достатъчно силно, за да подплаши скритите в нея прилепи. Те са излетели и са се ударили в чигата. Той е загубил равновесие и е паднал долу в снега. Отишъл си до него, за да разкъсаш врата му, и в снега са останали твоите стъпки. Бързал си, да не те види някой и си удрял припряно. - Климент замълча да си поеме дъх. - Затова вратът на Севар е бил в толкова ужасен вид.
- Но до трупа имаше стъпки само в едната посока! Как съм се върнал обратно? - извика Герасим, а бузите му се издуха. -Как?
- Просто! Вървял си назад, в предишните си стъпки. Просто и ефективно! Хвърлил си малко пепел, за да объркаш още повече тези, които ще намерят трупа и, ако нещо се обърка, да насочиш вниманието им към магерника Беримир. Него си бил набелязал за изкупителна жертва. През нощите, когато си издирвал съкровището, си го видял как тайно напуска манастира, за да носи храна на сестра си. Видял си и нея, след което си я проследил и си разбрал, че се крие в развалините на селото. Какъв по-добър случай да осъществиш плана си? И ако се наложи да обвиниш нея, че е злата Гилу, която убива в манастира? Пак ти си подхвърлил и лъжицата на двора, която Йосиф е видял. Всичко се е развивало прекрасно. Още след убийствата на животните и мълвата, която си пуснал, за демон, който пие кръв, паниката е започнала лека-полека да се надига. Отначало никой не е обръщал внимание на това, но постепенно нещата са се променили. Част от слугите са се уплашили не на шега и са започнали да напускат. Слухът за прокълнатия манастир, в който убива демон, е плъзнал по-бързо и от огън. Никой не е искал вече да дойде тук, монасите също са били объркани. Дори Пацик не е знаел какво точно се случва. Бил си съвсем близо до осъществяването на плана си. И тогава съм се появил аз. Веднага си разбрал, че, докато съм в манастира, няма как да изпълниш кроежите си. Затова се опита да ме убиеш още първата нощ след пристигането ми по същия начин, по който си убил Севар. За късмет се бях завързал за перилата на стълбата и така се спасих от падане от върха на кулата. След това станах предпазлив, помощниците ми бяха непрестанно с мен и нямаше как да ме нападнеш отново.
- Ами Агапий? - Герасим тръсна глава. - Него защо съм убил?
- Имал си две причини - писарят щракна с пръсти като фокусник. - Първата, за да всееш още паника. Но по-важна е била втората. Агапий е намерил трупа на падналия от кулата Севар. Рано сутринта, все още неразбуден напълно, със замотана от пиенето глава, той не е осъзнал какво точно се е случило. Видял е трупа е и хукнал да вика братята си. Когато всички са се върнали, са намерили само едни следи до тялото на чигата. Логично са решили, че това са неговите собствени, а тези на убиеца липсват по мистериозен начин. В суматохата не са ги огледали внимателно. А е трябвало! Колкото и да си внимавал, вървейки назад в нощта все пак ти е било трудно да стъпваш на точните места. Затова някои от следите са изглеждали двойни. За твой късмет, когато е намерил Севар, Агапий е бил достатъчно сънен и пиян, за да не обърне внимание на това. Но когато говорих с него в скриптория и го разпитвах как е намерил чигата, усетих, че нещо го тормози. Той започна да се пита какво всъщност е видял, когато е намерил трупа. Каза го пред всички. Помня, че точно тогава вдигнах поглед и видях именно теб, братко, до един от прозорците на библиотеката, който беше открехнат. Ти ровеше нещо в земята под него. Тогава не обърнах внимание на появата ти. Но ти си бил там през цялото време! Подслушал си разговора ни с Агапий и си разбрал, че ако монахът си спомни какво точно е видял, планът ти може и да се провали. Ти често се навърташ около библиотеката. Странно поведение за човек, който презира книгите! Ходел си там по друга причина - да разбереш какво прави Докс, дали не е казал нещо на останалите. При едно от посещенията си си откраднал боите на Тихон. По-късно си използвал цинобъра, за да оцветиш в червено водата в менчето по време на водосвета и да провалиш шествието. Когато те видях под прозореца, си чул как миниатюристът казва, че боята се чисти най-добре с оцет. Затова после по ръцете ти нямаше следи!