Инман наблюдаваше прозореца, докато закусваше с овесена каша и масло и не след дълго забеляза слепеца да се задава по пътя, прегърбен заради тежестта на количката, изпод чиито въртящи се колела се вдигаха две еднакви облачета прах. Когато слепецът запали огъня и сложи фъстъците да се варят, Инман сложи чинията си на перваза, излезе навън и влачейки крака като старец, прекоси моравата и стигна до пътя.
Слепецът бе с широки яки рамене и бедра. Панталонът му бе стегнат през кръста с кожен колан, широк колкото бръснарски каиш. Ходеше без шапка, дори в жегата. Късата му коса бе гъста и прошарена, с груб косъм като конопена четка. Седеше с отпусната глава, потънал в размисъл, но щом Инман приближи, се изправи и се обърна към него, сякаш го виждаше. Но клепачите му бяха безжизнени като кожа за обувки, потънали дълбоко в сбръчканите и празни очни гнезда.
Без да губи време дори за поздрав, Инман попита:
— Кой ти извади очите?
Слепецът се усмихна дружелюбно и отвърна:
— Никой. Никога не съм имал очи.
Инман се сепна, тъй като дотогава си бе мислил, че някой е извадил очите на мъжа по време на някакво свирепо и кърваво скарване. Всички подли дела, на които в последно време бе ставал свидетел, бяха извършвани от човешка ръка и той съвсем бе забравил, че на света има и множество други беди.
— Как така? — попита Инман.
— Ами така.
— Не си ли прекалено спокоен за човек, към когото съдбата е била толкова несправедлива?
— Сигурно щеше да е по-лошо, ако съдбата ми бе позволила да зърна света за миг и да ми отнеме зрението след това.
— Може би — съгласи се Инман. — Макар че, бас държа, сега сигурно си готов да платиш много, за да ти го върне поне за десет минути.
Мъжът се замисли. Облиза устните си.
— Не бих платил и пукнат грош — каза той. — Боя се, че това ще ме изпълни с омраза.
— Нещо такова се случи и с мен — каза Инман. — Има много неща, които не бих искал да съм виждал.
— Не е същото. Ти каза десет минути. Говоря за това да имаш нещо и после да го загубиш.
Слепецът сви парче вестник на фуния, взе решетеста лъжица и напълни фунията с мокри фъстъци. Подаде я на Инман и каза:
— Добре, кажи ми един случай, когато си искал да си сляп.
Откъде да започна? — зачуди се Инман. Малвърн Хил2. Шарпсбърг3. Питърсбърг. Всяко от тези събития би било прекрасен пример за нежелани преживявания. Но Фредериксбърг4 изпъкваше сред тях. Той седна, облегна гръб на дъба, взе да чупи на две влажните черупки на фъстъците, да слага ядките в устата си и да разказва историята си на слепеца, започвайки с това как онази сутрин мъглата се бе вдигнала, за да открие огромната армия, настъпваща по хълма към каменната стена. Полкът на Инман бе заел позиции край голямата бяла сграда на върха на Мерис Хайтс. Лий5, Лонгстрийт6 и Стюарт7 с украсената си с пера шапка, стояха на моравата пред портала, редуваха се да оглеждат с бинокъл отвъдния бряг на реката и разговаряха. Лонгстрийт носеше сив вълнен шал на раменете си. В сравнение с другите двама, той приличаше на търговец на добитък. Но доколкото Инман познаваше начина на мислене на Лий, бе сигурен, че последният ще предпочете тъкмо Лонгстрийт да е до него в битка. Колкото и невзрачен да изглеждаше Лонгстрийт, той умееше да намира такива позиции, които не само да осигуряват надеждна защита на войниците, но и да им дават възможност да водят ефективен огън по противника. Бойното поле край Фредериксбърг бе от ония, на които Лий не се доверяваше, а Лонгстрийт предпочиташе.
След като полкът на Инман зае позиции, получиха заповед да настъпят надолу по хълма под унищожителния огън на федералните. Спряха само веднъж, за да дадат залп, после хукнаха надолу към изровения път зад каменната стена. По пътя куршум одраска китката на Инман. Все едно го близна коте. Куршумът не го рани, само охлузи кожата му.
3
Шарпсбърг — 16–18 септември 1862 г., стратегическо надмощие на Севера, около 23 000 загинали. — Б.ред.
5
Робърт Едуард Лий (1807–1870) — легендарният главнокомандващ армията на Юга, превърнал се в идол приживе. — Б.ред.
6
Джеймс Лонгстрийт (1821–1904) — генерал, голям стратег, в битката при Гетисбърг оспорва тактиката на ген. Лий и се оказва прав; по-късно става републиканец. — Б.ред.
7
Джеймс Стюарт (1833–1864) — генерал, най-известният кавалерист на Юга в Гражданската война, със Стоунуол Джаксън са особено почитани като командири. — Б.ред.