— Не, можеш да забравиш за всичките тези полунаметала и пуловери! — наставляваше Таг Кати. — Няма да водим Ник в младежки клуб. Трябва да изглежда сериозно и строго. Основната идея е, че този човек е преодолял немислими изпитания и се е върнал в Родината. Претърпял злополука, но не и сломен. Полезен за обществото и уверен в себе си!
В резултат на тази тирада ми беше избран светлосив цвят, символ на чистота и тежки изпитания, както обясни Таг. Белите дрехи биха изглеждали прекалено помпозно, черните или червените биха демонстрирали някакво провинение, каквото не бях извършвал.
Не си направих труда да вниквам във всички подробности. Съблякох се покорно и започнах да пробвам костюм след костюм. В края на краищата се оказах с риза в стоманен цвят, сиви панталони и сако, на врата ми завързаха пищна бяла папийонка, снабдиха ме и с меки, обуващи се като чорапи обувки от тънка сива кожа.
— Полюбувай се! — предложи Кати, след като ме огледа от всички страни. В малката пробна нямаше огледала, но аз не успях да попитам как точно ми предлагат да се огледам. Таг натисна превключвателя на стената и до мен във въздуха се появи обемно изображение. Вторачих се в двойника си, който ми отговори със същия любопитен поглед. След миг интересът върху лицето на холограмата се смени с гнуслива неприязън.
Бялата папийонка беше върхът на идиотизма. Ако не беше тя, щях да изглеждам като леко мрачен млад човек, облечен така, че да не се излага съвсем. С бялата папийонка на шията ми се струваше, че приличам на животно-приятел, излязло на разходка със стопанката си, или на артист, готвещ се да весели публиката.
— Нещо не е наред ли, Ники? — учуди се Таг.
Безмълвно изтръгнах папийонката от шията си, хвърлих я на пода. Изображението ми послушно направи същото. Ето така е много по-добре!
— Не знам — изрече Кати замислено. — Това беше красив символ за вътрешна чистота. Не е дразнещо, но е ефектно.
Да, хич не е дразнещо!
— Кати, разбирам, че като малка си искала да станеш моделиер — каза Таг. — Но нали не напразно наставницата те посъветва да се откажеш от тази професия? Може би Ники интуитивно усеща предизвикателния символизъм на бялата папийонка?
— Възможно е — въздъхна Кати. — Добре, да го оставим така. Време е, момчета.
— Тук трябва да има кабина — отбеляза Таг.
— Да, помня.
Излязохме от пробната. Аз, кой знае защо, очаквах, че ще се наложи да съобщим на сътрудниците на магазина какви дрехи сме взели, може да се отбележи нещо някъде, но това явно не вълнуваше приятелите ми. Прекосихме магазина покрай рафтовете с дрехи, толкова ярки, че заслепяваха, които понякога светеха или променяха цвета си. До стъклената врата, водеща към улицата, имаше висок цилиндър от тъмна полупрозрачна пластмаса.
— В шеста кабина на Служенето, предполагам — каза Кати.
— Става — съгласи се Таг.
Когато се приближихме до цилиндъра, се оказа, че е снабден с вратичка и терминал на стената. Таг докосна небрежно колоидния активатор с длан, намръщи се.
— Шеста е резервирана от голяма група — съобщи той. — Да се прехвърлим в пета.
Вратичката на цилиндъра се плъзна встрани, вътре се запали осветлението. Там нямаше нищо, само метална решетка на пода и панела за осветлението на тавана. Таг пристъпи в цилиндъра, помаха ни с ръка. Вратата се затвори, кабината потъна в мрак. За миг избухна синкава светлина.
— Влизай — каза Кати. — Задай на управляващата система пета кабина.
Докоснах послушно терминала.
Точка на пристигане?
— Пета кабина на Служенето — изрекох аз хрипливо. Чувствах се зле.
— Не е задължително да е на глас! — напомни ми Кати.
Изчакайте освобождаването. Влезте.
Влязох в отворилата се кабина. Разбира се, Таг го нямаше там. Кабина, опака страна на пространството, преместване извън времето… — отчаяно редях думи аз. Безопасност и надеждност. Удобство и комфорт…
Светлината изгасна и последва синкавото избухване. Нищо не се промени. Чаках.
Служенето. Пета кабина. Освободете кабината.
Вратата се отвори, пристъпих навън, неволно очаквайки да видя редица закачалки и Кати.
Цилиндърът се намираше в парк. Беше сумрачно, сякаш нещо гигантско беше прикрило светлината на Майчицата. На полянката пред кабината Таг пристъпваше от крак на крак.