Но синята светлина просто обозначаваше зона на мигновено преместване. Голяма и разкошна кабина. Тук наставникът даваше командите, аз дори не чувах управляващата система.
Светът около нас помръкна, сви се, размитите очертания на седма зала и лицата на Кати и на момчетата изчезнаха. Сега ми се струваше, че стоим в мрак — толкова ярко и празнично сияеше светът извън зоната за преместване.
Воден за ръка от наставника, влязох в залата за заседания на Световния съвет.
Стените нямаха очертания. По-точно, бяха прекалено сложни, за да разбера формата им. По-скоро почувствах, отколкото се досетих: залата на Световния съвет е разположена в главата на „алегоричния наставник“. Мозаечният под беше някъде на равнището на брадичката. Да… а тази чудовищна вдлъбнатина е носът му, тази издатина е полуотворената уста, ребреният купол на тавана са косите, фигурата беше прозрачна само отвътре и светлината на Майчицата по някакъв начин заливаше помещението.
Кой знае защо си спомних за банята.
Наистина, самата обстановка напомняше по-скоро на ресторант. Стотина масички, на които седяха хора, предимно наставници. Някои ядяха, други просто разговаряха на манерка вино или чаша димящо кафе. Отделни групи спореха оживено.
Тук ли се решава съдбата на Родината?
Вървях като омагьосан след Пер. Неволно задържах погледа си върху най-живописните фигури — излегнал се на диван дългокос, мургав мъж с високо чело разговаряше с приседнал на колене пред него… малък приятел! Пришълецът или успокояваше човека, или се съгласяваше с думите му, плахо поглаждаше с лапа ръкава на костюма му, вглеждаше се в хлътналите очи. Изглежда се чувстваше зле в тази зала и постоянно мушкаше муцунка в дихателната маска, висяща на гърдите му.
А ето там гъвкав приятел — свил се на топка на креслото, сложил част от тялото си на масата. Поклащащата се лепкава тръбичка напомняше на шия след отсичане на главата. Кикотещият се дебелак, седнал встрани, постоянно се обръщаше към гъвкавия приятел и говореше нещо…
Не, не бива да мисля такива неща! Не е правилно да се изпитват насмешливи или неприязнени чувства към приятелите!
Приближихме се към масичка, на която седяха двама души. Широкоплещест мъж с разпуснати коси и възрастна жена със същата къса подстрижка като Кати. Простичко, обикновено облечени, гледащи ни с доброжелателни усмивки.
— Заслужилият лекар на Родината Ана, командорът от Далечното разузнаване Биг — представи ги наставникът. — А те те познават.
— Не ме ли помниш, Ники? — попита жената.
Поклатих глава.
— Седни, момче — нареди тя.
Четиримата седнахме около масата. Без да пита, Биг ми сипа вино от манерката и ми подаде чашата.
— Пийни си, Ники. Отпусни се-бди. Много ти се събра…
— Той се възстановява добре — каза Пер и си наля вино. — Браво на момчетата, помагат му.
— Запознат съм с доклада на кораба и изслушах това, което си разказал на наставника — каза Биг. — Полетът ти е най-важното събитие от деня на Заминаването.
— Заминаването? — попитах аз.
Биг погледна наставника с недоумение.
— Засега не съм се занимавал с Ники — изрече невъзмутимо Пер. — Първо трябва да вземем общо решение за съдбата му.
— Да, разбира се — въздъхна Биг. — Ники, кажи като кой се чувстваш?
— Ники Ример, пилот от Далечното разузнаване, прогресор и регресор.
Те продължаваха да очакват нещо.
— Само че сега не съм годен за тази работа — добавих аз. — Всичко е изчезнало. Всичко е изгубено. Навярно съм просто Ники Ример, който трябва да търси съдбата си.
— Браво, Ники! — Биг въздъхна, погледна накриво жената.
— Контролът е проведен напълно коректно, поддържам изцяло изводите на Института за чужди форми на живот — изрече сухо Ана. — Не смятам, че е необходим санаторен режим или социално ограничаване на правата. Но връщането към старата професия…
Тя поклати глава със съмнение.
— Както разбирам, все пак остават съмнения в моята личност — казах аз. Биг и Ана учудено вдигнаха глави. — Като се има предвид този фактор, работата в космоса е нежелателна за мен.
— Най-добрият ми ученик — каза гордо Пер. — Ники…
Той ме потупа по главата.
— Значи въпросите са два — обобщи Биг. — Статусът и професионалните препоръки.
— Очевидно — съгласи се наставникът.
— Твоите предложения?
— Пълни права. Нова професия, изключваща достъп до космоса.
— Например?
Пер се поколеба:
— Ще рискувам да предложа… Ники има смайващо чувство за отговорност. Спретнатост, целеустременост, търпение. Много високо равнище на емпатия.