Мълчах. Да, той беше прав.
Но защо не вярвам в истината?
— Ники, съзнанието ти е изпитало психическа регресия — каза Кати. — Бягство в детството. Ти си се скрил от света, върнал си се към емоционалните реакции на тийнейджърите. Всички ние сме изпитвали такива съмнения в детството си. „Защо наставникът ме съветва да стана лекар, а аз искам да стана моделиер? Защо Световният съвет не започва пълномащабни операции с далечните приятели? Та това е толкова интересно!“ Наложи ни се да пораснем, да разберем законите на обществото, да усвоим уроците на историята. И всичко застана по местата си.
Мълчаливият Ган се изкашля и добави неуверено:
— Ще ти се наложи да пораснеш, Ники. Навярно ще ти е по-лесно да го направиш, ако наставникът е до теб.
Край. Приятелите ми решиха всичко вместо мен. Съгласиха се със Световния съвет и с Пер. Подкрепиха ги безрезервно. Дребните проблеми се решават на равнище наставник и подопечен, а моето мнение е дреболия.
Не, нямах нищо против професията на наставник! Както и против професията на диспечер на енергостанция или оператор на селскостопански машини. Не знаех минусите им. А в професията на наставник по-скоро имаше само плюсове.
Но глупавата психическа регресия ме караше да протестирам мислено. Сякаш цял живот са ми натрапвали някакви роли и съм бил принуден да се подчинявам, а сега всичко се повтаря отново…
Платформата спря при вратите на първата зала. Тръгнахме към изхода. Пер ме поглеждаше. За разлика от приятелите ми, напълно доволни от взетото решение, той усещаше напрежението.
— А защо не отидем всички заедно в „Светлината на Майчицата“? — попита той неочаквано. — Ще се обадя, ще ви сменят в работата.
— Наставнико, това ще е чудесно! — възкликна Кати.
— Вашата компания ще е много полезна за Ники — продължаваше размислите си Пер. — Ти и Таг вече доста му помогнахте. Ако и Ган Упорития се включи…
Ган се усмихна смутено.
— Решено е — изрече Пер бодро. — Какво ще кажеш, Ники?
Не бива да се дава лекарство насила, наставнико… Не казах това на глас, разбира се. Но той го усети.
— Искаш ли да се разходим в парка, Ник? Или да отидем направо в интерната?
Няма нужда от подсладени хапчета, наставнико. Това не е тази свобода на избора, за която си мечтая.
— Тук е прекалено сумрачно, наставнико — отговорих аз. — По-добре да отидем в „Светлината на Майчицата“.
Кабините са много удобен транспорт. Чак е странно, че в душата ми не са останали никакви приятни асоциации, свързани с тях. Може би не ми се е налагало да ги използвам често?
— Втора кабина на интерната „Светлината на Майчицата“ — каза ми Кати. — Хайде, учи се.
Предоставиха ми правото да се преместя през пространството пръв. Погледнах към Пер, той кимна.
Е, добре.
Докоснах терминала, вече приемайки лепкавата маса от колоиден активатор като нещо естествено. А ако се пренеса в друга кабина? Някъде по крайбрежието, до морето? Ще има да се чудят приятелите ми, когато не ме намерят…
Уточнете точката на пристигане.
— Втора кабина на интерната „Светлината на Майчицата“ — промърморих аз. Уплахата беше внезапна и доста обидна. Не, не съм подходящ за ролята на смутител на спокойствието.
Влезте.
Синьо избухване под краката ми. Зад мътните стени на цилиндъра сякаш нищо не се беше променило.
Излезте.
Отвъд вратата също имаше парк, но съвсем различен. Около статуята на наставника в Служенето всичко изглеждаше прекалено правилно, прецизно, изравнено, закръглено. Прави алеи, ниско подстригани дървета. А тук беше истински гъсталак. Много ели-реликти със синкави иглички, дълги една ръка. Хвойнови гъсталаци. Една-единствена посипана с пясък алея, водеща към гората. Жив въздух, гъст от смолистата миризма на дърветата.
Изведнъж ми олекна.
Отдалечих се от кабината, огледах се. В далечината, там, накъдето водеше пътеката, се виждаха светлите стени на сграда. Тишина, само леко цвърчене в гъсталака. Или някое насекомо, или птица — подсъзнанието не ми подсказваше нищо. Засега никой не излизаше от кабината — може би имаше някакво забавяне, а може и да ми бяха разрешили да остана малко сам.
— Здравейте.
Огледах се — от храстите се подаваше детска муцунка. Изцапана и любопитна.
— Здрасти — казах аз. — Излез оттам.