Погледнах назад — Таг и Ган ме държаха неумело, но старателно. Къде изчезна отвращението им към докосването?
— Няма нужда — казах аз. — Нямам намерение да го удрям повече.
Но те не ме пускаха.
Бих могъл да се изскубна само за две-три секунди. Да ги разхвърлям, да им причиня силна болка и рани.
Но не възнамерявах да се бия с приятелите си, дори и да не са прави.
— Хиляди потъващи птици… — прошепна Кати, отстъпвайки бавно към ъгъла на стаята. — Хиляди потъващи птици…21
Наставникът махна ръце от лицето си. Бузите му постепенно почервеняваха, но не от удара, а от вълнение. Руменината дори му отиваше.
— Ти си най-големият ми неуспех, Ник — каза той.
— Аз съм единственият от възпитаниците ти, който си е останал човек — отговорих аз. Помислих и се поправих: — Станал е човек. Въпреки всичко.
— Ники… — въздъхна под ухото ми Таг. — Помоли за прошка, Ники!
— Осигурен ти е санаторен режим, Ник — каза наставникът. — Пожизнен санаторен режим.
— Ще обмисля тази перспектива — обещах аз.
— А мен ме чака позор… — Пер сведе поглед. — Позор на стари години… до края на живота ми…
— Ще се постарая да реша и този въпрос — казах аз. Студеният бяс напрягаше конвулсивно мускулите ми. Струваше ми се, че е достатъчно Таг и Ган да ме хванат по-здраво, да се опитат да ме ударят — и ще стане нещо. Нещо страшно и същевременно — примамливо…
Но те просто ме държаха. Двамата ми клети приятели, пред очите на които бе извършено чудовищно кощунство…
— И пазачът не може да го понесе… — обади се Кати от ъгъла. Засмя се давейки се, през сълзи.
Част четвърта
ЧОВЕКЪТ
Глава 1
Килията е съвсем малка. Четири на четири крачки. При аларите беше по-просторно.
А и половината място се заема от леглото.
Дори да се разхождам е невъзможно. Ставам, обръщам се, пристъпвам от крак на крак… Отново лягам. Наистина, казват, че това ще е за кратко. Решението няма да се вземе от Световния съвет. Та нали това е дребна работа. Решението ще се вземе от наставника Пер. Бързо и справедливо. Другите наставници ще потвърдят или отменят присъдата.
И ще ми съобщят резултата.
Смешното е, че всичко това се нарича покаяние на наставника.
Формално погледнато аз не съм виновен. Просто съм лошо възпитан.
На стената има екран, но той не работи. Няма терминал.
Четири на четири крачки, а ако не се върви върху леглото — две на четири.
Но казват, че няма да е за дълго…
Екранът светна, докато се търкалях в леглото, гледайки в сивия таван с един-единствен слабо светещ плафон. Колко предвидливо, дори в интерната има съвсем надежден затвор. Само че се нарича изолатор…
— Виновен съм за неудачното възпитание на Ник Ример…
Погледнах накриво екрана и забелязах, че наставникът Пер наистина изглеждаше нещастен. Както ми обясниха, предаването щеше да се гледа от всички наставници в Родината. Те ще извлекат полезни уроци от разказа на Пер…
— Няма нищо по-страшно от възпитаник, вдигнал ръка срещу наставника си… — произнесе Пер полушепнешком. — Каква може да бъде следващата му постъпка? Да унижи жена? Да удари дете?
— Лъжеш, говедо — казах равнодушно на екрана.
Но Пер не ме слушаше. Или поне в момента. Намирах отмъстително удоволствие само в това, че по-късно той ще гледа записа. Със сигурност ме снимаха.
— Според лекарите Ник Ример страда от психична регресия, предизвикана от амнезия — продължаваше Пер. — Той се е върнал към емоционалните реакции на децата. Но и това не ме оправдава. То означава, че прекалено късно съм коригирал онези ненормални страни на неговата личност, които са довели до бедата. Импулсивност, нетърпимост, самоувереност…
Засмях се. Може би сега ще започнат да дават децата си в интернати още по-рано?
— Моля да бъда наказан — изрече Пер. — Наказанието да бъде… общопланетарно порицание. Моля да се прояви снизходителност към ученика ми… да бъде прехвърлен на санаторен режим с неопределена продължителност.
— Заменям санаториума срещу порицанието — казах аз. — Фарисей…
На екрана наставникът наведе глава. Чакаше.
— Решението е взето — обади се женски глас. — Наставник Пер, работата ви е оценена като незадоволителна. Дава ви се възможност да изкупите вината си чрез работа в интерната „Бяло море“.
— Благодаря — прошепна Пер.
— Възпитаник Ник Ример, поведението ви е оценено като асоциално и опасно. Предписан ви е санаторен режим за неопределен срок без право на преразглеждане на решението. Имате право да кажете мнението си, ще бъдете чут.
21
Съществува явна аналогия между ситуацията на Ник и тази на Лев Абалкин от романа на братя Стругацки „Бръмбар в мравуняка“. Дори стихчетата на Ник напомнят за песничката за зверчетата на Абалкин. — Бел.прев.