— Наставнико Пер — казах аз. — Ти също ме изумяваш. Държиш се като човек. Но когато иззад следствието се покажат причините, те смърдят като мърша.
— Кой си ти, че да ни съдиш?
— Човек.
— Ти си чужд човек. Регресор на Сянката.
Едва сега чувството за безизходица ме напусна. Геометрите също грешат.
— Не, наставнико Пер. Вие толкова се страхувате от враговете, останали зад гърба ви, че не гледате напред. Тук, на края на Галактиката, има една планета на име Земя. И на нея живеят хора — същите като вас. Само че виждат света по друг начин.
Той мълчеше, обмисляйки думите ми.
— Ако говориш истината, толкова по-добре за Родината — каза най-накрая. — Светът на Сянката се оказа по-силен от нас. Но той е уникален. Възможни са идентични линии на еволюцията, но крайните резултати от развитието са различни. Кажи, Петер, вашата раса по-силна ли е от нас?
— Не — признах си честно аз.
— А вашите приятели? Аларите и кои там още?
— Те дори не са ни приятели — казах аз. — Другари по съдба, може би. Ние не сме идеални.
— Тогава…
— За разлика от вас ние съзнаваме, че сме пълни с недостатъци.
Пер вдигна ръце:
— Стоп! Спри, Петер! Проявяваш готовност за сътрудничество, оценявам това. Но нека да оставим признанията за Световния съвет.
— Няма да има признания — казах аз уморено. — Наставнико, нямам намерение да се отчитам пред вашия свят.
— Това агресия ли е? — попита Пер много спокойно. Надигна се от креслото — уморено, подпирайки се на страничната облегалка.
— Каква ти агресия! — отвърнах аз яростно. — Колко още възнамерявате да сте вкопчени в идеите си? Приятелство — не-приятелство… Никой на света не се нуждае от вашата любов! Вие влязохте в нашия свят, а ние надникнахме във вашия. Аз надникнах! Тук не ми харесва, но нямам намерение да взривявам енергостанциите ви или да ви превъзпитавам. Живейте! Жал ми е за това хлапе, което е стояло цяла нощ под древния харпун и едва на разсъмване е рискувало да заспи. Жал ми е за Кати, която не рискува да каже нито дума в защита на любимия си! Жал ми е за Таг и Ган, които отведоха приятеля си в санаториума! Но това е ваше дете, това са ваши мъже и жени. Живейте! Ще си отида оттук, наставнико. Ще отвлека кораб, аз съм способен на това, не се съмнявай, и ще си отида. Но ако понесете приятелството си към нас — ще се върна.
— Нима твоят свят ще отхвърли приятелството? — попита сухо Пер. — Любовта към всичко живо, реда и увереността?
— Няма да ги отхвърли — признах си аз. — И точно затова няма да ви позволя да се доберете до Земята.
— Вземаш решение от името на цялата раса?
— Да.
— А имаш ли право на това?
— Не по-малко, отколкото Риг Вонящия, когато е отровил света ви.
Трябваше да се убедя, че знае. И се убедих, виждайки омразата в очите на наставника.
— Ти си регресор на Сянката — каза Пер. — Ти излъга. Няма да си отидеш. Защита — старт!
Тъкмо се изправях от тренажора. Нямах намерение да пребивам наставника, исках само да си тръгна. Та дори и да се наложи да минавам по същия път, през водопровода…
Но въздухът около мен се сгъсти и стисна тялото ми с невидими ръце. Застинах като муха, в кехлибар.
— Нима си мислиш, че мога да повярвам на не-приятел? — попита уморено Пер. — Знаех, че ще дойдеш тук. Въпреки разказа на гъвкавите, въпреки здравия разум. Ник би дошъл… ако е в човешките възможности. А в теб има прекалено много от Ник.
Не можех да отговоря. Пространството около мен беше станало като гума, еластично и тежко. Не беше по силите ми да се помръдна от мястото си.
— През цялата нощ гълтах стимулатори и гледах през прозореца — продължи Пер. — Гъвкавите се срамуват от поражението и лъжат за гибелта ти, повтарях си. Съветът не иска да признае опасността и те смята за откачил регресор. Но аз разбрах, макар и със закъснение, но разбрах. Ти си пришълец в облика на Ник. Ти си не-приятел. И когато те видях да тичаш около сградата, не се учудих. Когато проникна в градината, не се учудих…
Не беше по силите ми да отроня нито дума.
— Ще остана тук, в „Бяло море“. В интерната на края на света. Моя е вината, че Ник Ример е попаднал в ръцете ви. Но ти, не-приятелю, ще разкажеш на Съвета всичко, което знаеш…
Да се намеся ли?
Да, куалкуа. Да!