— Пьотър! — Диспечерът изведнъж се обърна към мен по име. — Влизаш в атмосферата нормално.
Въздъхнах шумно.
— Имаш проблеми с планирането3. Пропускаш целта.
Проблем с планирането…
Нека журналистите си пишат за гордо реещи се совалки, захождащи за кацане с пълни трюмове. Совалките планират с грациозността на чугунена ютия. Дори пътнически самолет с отказали двигатели е обречен на падане — и то с нормалните си крила. А какво да кажа за моите разтегателни плоскости, които са способни едва-едва да коригират полета…
Ние падаме. Не летим, а както се казваше в едно анимационно филмче, „падаме красиво“. Право върху идеалните, залети с дебел половин метър бетон писти на космодрума. Падаме, превръщайки кинетичната енергия на орбиталните скорости в подобие на полет.
— С колко я пропускам?
Попитах и в този момент компютърът ми успя да довърши изчисленията си. Диспечерът потвърди:
— Около сто километра, Пьотър.
Преглътнах и казах:
— Чакам указания, Земя.
— Вече не можеш да се върнеш на стабилна орбита. Най-важното е да запазиш спокойствие, Пьотър. Ние те водим.
— Къде, в Китай за сувенири?
— Ти… ще се приземиш край Благовещенск.
— Ще падна край Благовещенск! Или тази седмица там са построили нов космодрум?
— Пьотър, запази спокойствие, търсим варианти.
— Разбрах.
Чаках. Приземяването вече беше започнало. Пътят към Земята е необратим — запасът гориво в „Спирала“ е много, много ограничен. Всичко, което мога да направя сега, е съвсем леко да коригирам траекторията.
— „Трансаеро“, поемаме управлението. Дръж се!
Отново бученето на двигателя — за кратко, той се изпразни докрай, при последния импулс изгори остатъците от горивото. Остана съвсем малко — за атмосферни маневри.
— Пьотър?
Погледнах екрана. Предполагаемата точка на кацане се беше преместила — от Благовещенск към Свободния… но не докрай.
— Коригирахме траекторията…
— И какво?
Пауза. И безпощадният отговор:
— Няма да се приземиш в града.
— Благодаря — прошепнах аз.
— Пьотър, изпращаме хеликоптери…
— Благодаря — повторих. Совалката отново се разтърси, обръщайки се с носа напред. Дори не ме предупредиха за маневрата.
— Пьотър, ще ти се наложи да приземиш кораба ръчно. Слушай ме внимателно… — Диспечерът си пое въздух. — По линията на кацането ти има магистрала…
Засмях се, а и как да не се засмее човек? Да приземиш двайсеттонен „цървул“ на лошо асфалтиран път?
— Това е хубава магистрала, Пьотър…
Като че ли не знам какви са нашите пътища…
— Няма друг изход, пилот.
Разбира се, че няма. На „Спирала“ не е предвидена система за аварийно спасяване. Защо да се претоварва совалката, като има толкова много желаещи да заемат пилотското място, а всеки килограм извънземни боклуци струва немислими пари?
Совалката започна леко да потрепва — първото, все още нежно докосване до атмосферата.
— Да ви вземат дяволите всичките!
Те проведоха съзнателно тази последна, безумна корекция на курса, като на практика ме лишиха от възможността да управлявам совалката. За да отклонят удара от града. За да не ми остане друг избор, освен да приземя „междузвездния кораб“ върху разбито шосе.
— Затваряме магистралата, след половин час ще е чиста.
Той така старателно изговаряше „магистралата“, този непознат за мен мъжага от ЦУП. Веднага си представяш блестящите, прави като стрела западни автостради.
— Връзката прекъсва. Дръж се, Пьотър.
Около совалката се разгоря пламък от йонизирания въздух. Носът на кораба започна бавно да се повдига, предавайки основния удар на плазмата върху стоманения търбух. И въпреки това върху свръхздравото топлоустойчиво стъкло на предния илюминатор се удряха огнени змии.
— Пристигнахме, приятелче — казах аз, обръщайки се към изчислителя.
Това е съдбата.
И тя, навярно, е права. Поправя моите грешки, моята слабохарактерност. Не пуска на Земята врага, успял да омае неопитния пилот…
Изчислителят се усмихваше. Сякаш не го плашеха нито огнената буря наоколо, нито неминуемото разбиване при кацането, нито дивата грешка в изпитаните програми за приземяване…
Грешка в програмите?
— Гадина! — закрещях аз, опитвайки се да се изтръгна от креслото. — Животно!
Най-лесният начин да се мине през контрола на космодрума е като се приземиш извън него.
Ако сега можех да стана, бих разкъсал изчислителя на парчета само с ръцете си. Но претоварването вече ме притискаше, стремеше се да ме издърпа от коланите и да ме захвърли върху чупливия пулт.
3
Планиране — начин на кацане при липса на достатъчно гориво, при който самолетът може да измине разстояние, равно на двайсет и два пъти височината, на която се намира. — Бел.прев.