Но за изчислителите не знаех нищо — дори дали имат кръв.
Погледнах Маша — тя също беше в шок.
— Измислила си как да ги убиваш и мъчиш — казах аз. — А как да ги спасяваш?
Цялата й увереност беше изчезнала някъде. Устните й трепереха.
— Карел… — повика го дядо без никаква надежда. Приклекна до дивана, сложи ръка върху шията на извънземното. — Карел, не умирай!
Може би вече беше умрял… Нямаше никаква кръв, и люспестият врат на влечугоида не изглеждаше счупен, но може би просто се беше задушил? Нали все пак дишат — това беше едно от малкото неща, които знаех със сигурност.
Тиран излая настоятелно и протегна лапа към дядо. Искаше да правят „здрасти“.
— Изведи кучето! — извика троснато дядо. — Махни го от очите ми!
— Защо сигнализацията не се задейства? — прошепна изведнъж Маша. — Трябваше…
Хванах Тиран за нашийника и го задърпах навън от трапезарията. Песът понечи да заръмжи, но усети, че работата е сериозна и млъкна. Избутах го в антрето и затворих вратата. Тиран заскимтя жално и ядът ми отмина.
— Ти не си виновен — казах. — Ние сме идиотите…
Оставих обърканото куче само̀ и се върнах в трапезарията. Там нищо не се беше променило. Второ действие — всичко си е същото, тялото на влечугоида е на дивана, дядо е на колене, Маша е в шок.
Всеки ден, след като приключа със сеченето на дървата, ще се свивам в ъгъла и ще пиша пиесата „Гибелта на извънземното“.
— Не може да се предвиди всичко — казах аз. — Дядо…
Така и не успях да обясня, че аз съм отговорен за всичко и сега трябва да позвъним в милицията или направо във ФСБ.
Влечугоидът потрепна конвулсивно. Отвори очи и надигна глава.
Дядо отскочи от дивана, падайки безпомощно по гръб. Маша се спусна, успя да го прихване и междувременно измъкна някъде иззад гърба си — тя да няма кобур на вечерната рокля? — вече познатия ми „прототип на парализатор“.
— Няма нужда от използване на сила… — изхриптя влечугоидът. Погледна ме накриво. — Добър ден, Пьотър Хрумов.
Никой от нас не каза нито дума. Изчислителят погледна Маша.
— Мило момиче — каза той с обичайния си измъчен шепот, — не ви заплашва опасност от моя страна. Не употребявайте оръжие.
Маша не помръдна.
— При това няма никаква гаранция, че оръжието ще ми подейства — добави изчислителят.
Дядо се изправи от пода с пъшкане и попита:
— А ако извикам кучето?
Влечугоидът подскочи върху облегалката на дивана.
— Нося важна информация, способна да промени съдбата на човечеството в положителна посока! — изстреля той много бързо.
Дядо се засмя. Погледна ме.
— Петя, а ти беше прав, като взе куче.
Влечугоидът чакаше, обърнал муцуната си така, че да следи всички ни едновременно.
— Прибери пистолета, Маша — реши дядо. — Не мисля, че гостът ни е наемен убиец.
— Убийството не влиза в моралните норми на нашата раса — потвърди изчислителят.
— А какво влиза? — поинтересува се дядо.
— Най-важното?
— Разбира се.
— Достигането до изначалната истина. — Изчислителят дори потрепна, произнасяйки тези думи. — Но този стремеж изисква свобода…
— Кой участва в заговора? — изстреля внезапно дядо.
Карел погледна демонстративно Маша. Тя изсумтя.
— Участница в проекта от страната на човечеството — каза твърдо дядо.
— Освен нашите раси — аларите и куалкуа — изрече изчислителят.
Защо дядо винаги се оказва абсолютно прав? Седнах на масата, отворих виното и си налях чаша.
На изчислителя явно не му се слизаше от дивана. Впрочем дядо и не настояваше за това. Изглежда, той се стремеше да не докосва влечугоида.
Ако изчислителят наистина можеше да влияе на човешкото съзнание, това беше повече от правилно. Изведнъж си помислих, че глупавият прозрачен халат, който дядо беше облякъл в кабинета, беше предназначен именно за защита от такова влияние. Възможно е да има смисъл в това… ако влечугоидът използва електромагнитно взаимодействие. А ако е някакво микролептонно или тахионно?
— С правото на домакина — дядо се усмихна на изчислителя, който старателно се озъби в отговор — искам да задам редица въпроси. От честността и пълнотата на отговорите ще зависят по-нататъшните ни отношения. Ако те хвана три пъти в отклоняване от истината, ще се наложи да прекратим преговорите.
— Добре — изрече Карел след секундно забавяне.
— Как се добра от Свободния до Москва?
— На същия самолет, на който беше Пьотър. Умея да се маскирам. Важни ли са подробностите?
— Помогна ли ти някой?
— Не.
— Добре, засега да оставим този въпрос. Предприетото от теб проникване на Земята санкционирано ли е от правителството на вашата раса?