— Ние нямаме правителство.
Дядо поклати глава.
— Първо предупреждение, Карел. Трябва да имате структура, координираща взимането на най-важните решения. Нали някой ви представя в Конклава?
— Личността, която съобщава решенията ни на Конклава, е само посредник. Най-важните решения се обсъждат от цялата раса — от онези нейни представители, които се намират на главната планета.
— Гласуване? — оживи се дядо.
— Не. Изработва се единна обща истина. Това е невъзможно за човечеството и останалите раси… но ние сме особени.
— Вярвам ти. Твоето идване на Земята от цялата раса ли се е обсъждало?
Карел изщрака с челюсти:
— Разбрах смисъла на първоначалния въпрос. Не. Акцията е замислена и осъществена от значително количество личности. Но не е общо решение. Ако планът ни се провали, у расата ни трябва да останат шансове да оцелее.
— Прекрасно. Същата ли е ситуацията при аларите и куалкуа?
— При аларите — вероятно да. При куалкуа… — Влечугоидът протегна лапа и се почеса по полегатото чело. Някакъв демонстративно човешки жест. — Куалкуа са голяма загадка. Не знам. Нямам никаква информация.
Дядо ме погледна и с известно учудване спря погледа си върху повторно напълнената чаша:
— Петя, слушаш ли? Всички ние сме стигнали до най-безопасното решение!
— Точно това ме учудва — измърморих аз. Беше малко обидно, че толкова бързо бях изключен от разговора. Изпълних функцията си на превозвач… доставих агента на изчислителите при дядо… и станах почти излишен.
До следващия път?
— Карел… — Дядо беше много сериозен. — Защо именно аз бях избран за контакта от страна на земляните?
— Анализирахме изказванията, статиите и книгите на всички хора, занимаващи се с въпросите на космическата политика — отвърна охотно Карел. — От известните ни предатели, купени от силните раси…
Дядо чак потрепна от това откровение.
— …до най-агресивните шовинисти.
— Искам имената на предателите! — изрева дядо.
— Не съм упълномощен да ги съобщя — отряза го моментално изчислителят. — След изпълнението на плана ни, расата на изчислителите е готова да предостави на човечеството цялата си налична информация. Включително и тази. Но това — после.
В стаята надвисна такова напрежение, че не бих се отказал от прозрачен халат със заземяване.
— После… — изрече замислено дядо. — А има ли доказателства за предателствата?
— Да.
— И не се боите от гнева на силните раси?
— След изпълнението на мисията ни, изчислителите, аларите, куалкуа и човечеството няма да имат основания да се боят от някого.
Маша, която през цялото това време бе седяла на стола на дядо, издиша шумно. Погледна ме със сияещи очи. Аз също се опитах да се направя на възторжен.
— Не довърши отговора си — попита дядо с леко променен глас.
— Да. И така, след анализа на всички данни вашата личност беше призната за най-ценната кандидатура. Разбрахме, че разработвате планове за освобождаването на човечеството вече много земни години. Разбрахме, че можете да допринесете много за нашето дело. Например да осигурите транспорт…
Дядо дълго време не се решаваше да ме погледне.
Накрая все пак се обърна към мен.
— Родителите са в правото си да насочват развитието на децата си… — казах аз. — Нали така, дядо? Значи затова искаше да стана космонавт?
— Да — прошепна дядо. — Да, Петя.
Отпих от стипчивото червено вино. Свих рамене:
— Добре, дядо. Ти нали наистина си бил „в правото си“… Да забравим.
Не си струваше да започваме кавга сега. Двамата рядко сме се карали и споровете ни винаги са завършвали с моето извинение. Сигурно той е бил прав.
Нима съм недоволен от съдбата си? Чуждите небеса, екстазът от джамповете и пълното спокойствие на Земята?
— Прости ми, Петя — каза дядо все пак. Погледна изчислителя, който наблюдаваше с любопитство семейната сцена, и попита: — Последно. И най-важно. Как издържа джампа?
Изчислителят мълчеше.
— Това е най-важният въпрос, скъпи мой люспести гостенино. Трябва да ми отговориш изчерпателно.
— Методът за преодоляване на джамп-безумието е подходящ само за изчислителите.
— Второ предупреждение. Отговорът е непълен.
— Вкарах се в състояние на временно умопомрачение. Парализа на съзнанието.
Изглежда дядо възнамеряваше да каже още нещо. Може би да даде на изчислителя трето и последно предупреждение, но Карел вече бе продължил:
— Както съобщих на Пьотър Хрумов, нашето съзнание има две равнища — външно и вътрешно. Вътрешното съзнание е главното. На това равнище се обработват огромни цифрови масиви. То е равнище на математическата логика. Има си своите ограничения… например задачи, които нямат решение.