— Говориш за ситуация на война?
Дядо помълча.
— Не знам. По-скоро, ако ти е известен този термин — за ситуация на „студена война“.
— Познавам вашата история.
— В такава ситуация можем да получим много. А ако… ако узнаем за Втората сила преди силните…
В стаята настъпи мълчание. Изчислителят потри муцунката си с лапи.
— Предполагам, че в една такава… напълно хипотетична ситуация… може да възникне необходимост от контакт с Втората сила — изрече дядо предпазливо. — И тук аларите могат да осигурят определено боево прикритие… Изчислителите вероятно…
— Да, да! — оживи се Карел. — Какво можем ние?
— Навигация, изчисляване на траекторията на джампа. Ти вече го доказа. Освен това вие имате поразителни лингвистични способности. Можете да осигурите самия контакт. А и вие прекрасно анализирате поведението на другите раси и сте способни да го имитирате. Нали? Ти се държиш почти като човек, Карел. Думи, запъване, жестове, разсъждения… Но външно ти дори не приличаш на земните влечуги. Ти си абсолютно чужд. Просто сега вътрешното ти съзнание обработва информацията, сравнява я с наличните данни за хората и предава най-правилните отговори на външното съзнание.
— Не е толкова просто… но, общо взето, си прав. — Карел изведнъж се отпусна и се облегна на дивана. — Да.
— Защо са ни нужни куалкуа? — попита дядо. — Е, като партньори на аларите… това не е принципно. Те и така изпълняват функции на оръженосци. Мисля, че куалкуа са ни необходими като имитатори на външност. Като същества, които могат да си променят формата по произволен начин. Това може да е много важно при установяването на контакт.
Карел мълчеше.
— Най-интересното за мен е: за какво са нужни хората? — Дядо въздъхна тежко. — Превозвачи… да, да доставят делегацията на преговорите… Превозвачи? А ако Втората сила няма аналози на джампа, той ще ги изплаши и ще ги накара да се отнасят към нас с по-голямо уважение. Нали?
Влечугоидът не отговаряше нищо.
— В какво не съм прав? — попита рязко дядо.
— Прав си — прошепна Карел. — Прав, прав, прав… в тази абсолютно хипотетична ситуация. Да… Но има още една ценност на човешката раса, която ти не взимаш под внимание. Тя, между другото, снижава ценността на друга раса…
— Спри — каза дядо. — Спри.
Влечугоидът вдигна глава.
— Мълчи. Аз… изглежда, разбрах всичко.
Двамата с Маша неволно се спогледахме. Навярно всеки от нас искаше да знае само той ли е глупак в компанията на двама гении.
— Мисля, че по-нататъшните обсъждания трябва да ги проведем… не тук… — Дядо бавно се изправи. Приближи се до Карел и застина — лицето му беше на няколко сантиметра от муцуната на влечугоида. — Сигурен ли си?
— Да — каза тихо изчислителят.
— Какво предлагаш?
— Способен ли е организмът ти да издържи космически полет?
— На седемдесет и две години съм… — прошепна дядо. — Дълго чаках…
— Срокът не се определяше от нас. Когато настъпи, започнахме акцията. Бързахме много, Андрей Валентинович. Разполагаме само с между двайсет и пет и четирийсет земни дни. Когато това време изтечѐ, силните ще получат информацията… и вашата раса ще бъде унищожена. Незабавно. Независимо от всичко.
— Пьотър! — обърна се дядо към мен. — Стига си пил! Кажи — мога ли да понеса джампа?
Задавих се с виното.
— Дядо!
— Говори!
— Не знам… тук не джампът е главното. При старта претоварването достига три же.
— Ще умра ли?
Много ми се искаше да кажа, че това е безумие. Но бях свикнал да съм честен с дядо.
— Не, навярно не. Но и без това никой няма да те пусне от Земята!
— При всички случаи ще ни се наложи да откраднем совалка — каза дядо.
Карел кимна.
Аз само разперих ръце. Щом въпросът се поставя така, всички претенции към здравето отпадат.
Просто е невъзможно да се открадне совалка! Та това не е дори самолет! С всеки старт се занимават стотици хора! Охраната на стартовата позиция е едно от малкото неща, които са станали още по-строги от времето на Гагарин насам!
— Разбирам — каза дядо. — Разбирам. И все пак ще ни се наложи да откраднем совалка. И то нещо по-добро от твоята „Спирала“. Ти май разправяше, че Данилов те кани в екипажа си?
За през нощта изчислителят се премести в моята стая. Не знам дали дядо беше станал толкова сигурен в приятелското отношение на Карел, или това влизаше в плановете му.