Перспективата да спя в близост до извънземен общо взето не ме плашеше. В края на краищата бяхме заедно в тясната кабина на совалката. Преминахме заедно през джамп, който беше наслада за мен и мъчение за влечугоида.
Това може и да изглежда смешно. Но такова съвместно пътешествие е полезно за премахване на фобиите.
— Ще спиш ли? — поинтересувах се аз, докато си лягах.
Изчислителят се сви в креслото като куче.
— Ще изключа външното си съзнание — съобщи той. — Ще намаля функциите му до стражеви минимум.
— Удобно — казах, и не можах да се въздържа от малко ирония: — Бих искал и аз да имам тази способност. За да не забравя нещо в съня си… случайно.
Изчислителят се въртеше, настанявайки се по-удобно.
— Защо изтри паметта ми след кацането? — попитах го аз директно.
— Не съм я изтрил. Само временно я блокирах — отвърна изчислителят след кратка пауза.
— А можеш ли да я изтриеш?
— Да.
— Може да ти се намери приложение на Земята — отбелязах аз. — Например при лечението на престъпници. Да изтриваш от съзнанието им всички асоциални наклонности.
— Това е насилие над личността.
— А терористът, който слага бомба в хипермаркет — казах аз, спомняйки си за миналогодишния взрив в Ставропол, — той не осъществява ли насилие?
— Едва ли хората ще се съгласят представител на чужда цивилизация да прекроява психиката им… дори и да е психиката на убиец. Хората предпочитат старите, проверени методи. Затвор и смъртно наказание.
Той май беше прав. Въздъхнах.
— Някога, ако планът ни се осъществи — каза меко изчислителят, — расите ни ще могат да се разберат по-добре взаимно… и да приемат помощ без предубеждения. Външната дейност никога няма да стане главна за нас, Пьотър. Но ние съществуваме в материалния свят и времето не може да се върне назад. Някога ние дремехме в гнездата си и опознавахме света. Когато информацията на планетата се изчерпи, излязохме в космоса. Може би това беше грешка… срещнахме даенло, и Конклавът ни принуди да си сътрудничим с другите раси.
— Съжалявате за това, че не сте останали на родната си планета? — изумих се аз.
— Малко.
— Но не е възможно да се усвояват нови знания, без разширяване в пространството! Ако опознаването на света е основната ви цел, вие сте били длъжни да излезете в космоса!
— Не е задължително, Пьотър. Всеки атом носи в себе си информация за цялата вселена. Неутриното, преминаващо през планетата, оставя повече сведения, отколкото хиляди кораби, изследващи космоса. Можехме да поемем по този път, но той е скъп… прекалено скъп. Имаше риск звездата ни да угасне, преди да успеем да опознаем света. Решихме да се подсигурим…
Изчислителят въздъхна съвсем по човешки.
Странен беше той. Понякога толкова много приличаше на човек в облика на влечугоид, но пък нали това е само илюзия.
— Добре, Карел. Спи… или както там го наричаш.
Изчислителят ме погледна, когато посегнах да изключа стенната лампа.
— Ще ни помогнеш ли да откраднем совалка?
— Карел, това е невъзможно.
— На света няма нищо невъзможно, Пьотър.
— Тогава не знам — отговорих честно аз. — Това е престъпление. И работата не е дори в това, че совалката струва милиони долари. Кражбата на совалка не е възможно без насилие.
Изчислителят мълчеше.
— Ти нали също подчертаваш своята миролюбивост — казах аз. — Това много ми харесва. Тогава разбери, че не искам да заплашвам с оръжие приятелите си. Тези, които са ме извеждали в космоса, тези, които са ми помагали да се върна вкъщи. А ако се наложи да се стреля…
Изчислителят чакаше.
— Просто няма да мога, Карел.
— Убийството неприемлив път за теб ли е?
— Убийството на невинни — да.
— Тогава спи — каза изчислителят. — Утрото е по-мъдро от вечерта, нали така?
— Закълни се, че няма да влияеш на психиката ми — настоях аз. Може би дядо е искал точно това? След дългия и безрезултатен спор, който в нищо не ме убеди, е решил да се довери на процеса на „убеждаване“ на извънземния?
Как можа да ми хрумне такава гадост!
— Защо мислиш, че ще спазя обещанието си? — попита изчислителят.
— Не знам. Но аз ще усетя, ако психиката ми се промени. Най-вероятно ще усетя. Едва ли ще успееш да ми повлияеш незабележимо. А е достатъчно само да заподозра, че се набъркваш в разума ми… и ще те предам на властите. Ще уведомя Рускосмос и СКОБ.
— Заклевам се, че никога няма да повлиявам на разума ти без твоето предварително разрешение — каза изчислителят.
Обмислих формулировката на обещанието му и кимнах:
— Лека нощ.