— Наистина ли искаш да му разкажеш това?
— Аха — каза дядо с видимо удоволствие.
— Дядо, кажи… щом познаваш толкова добре Данилов… сигурно си в прекрасни отношения и с останалите от ръководството на фирмата?
Дядо сви рамене. Но аз не отстъпвах:
— Моята кариера, званията, длъжностите… чие дело са? Сам ли съм напредвал, или приятелите ти са ме побутвали?
— Сам, Петя. Кариерата на внука ми не ме интересуваше. За мен беше важно да станеш професионалист. Да вярваш в силите си.
След половин час излязох да посрещна Данилов. Застанах при портичката и се загледах в редките светлинки на съседните вили. Като че ли при моя малък приятел светеше. Сигурно Альошка се сражаваше в своята игра с чудесната фрактална графика. А за камъчетата не дойде — притеснил се е.
Най-накрая се чу мекото бучене на двигател. Данилов или не страдаше от излишен патриотизъм, или просто обичаше хубавите коли — пристигна с чисто нов черен мерцедес. Отворих портата, той го вкара в двора и изключи двигателя.
— Какво е станало, Пьотър? — попита най-добрият пилот на „Трансаеро“, докато излизаше от колата. Беше с униформата на Космическите сили и с такава редица от медали върху гърдите, сякаш отиваше на прием при президента. Проблясваха дори две звезди на Герой… Вероятно Данилов беше решил да избегне всякакви проблеми с постове и патрули.
— Имаме извънземен вкъщи, Александър Олегович — казах аз, стискайки ръката му.
— Мамка му! — възкликна Данилов. — Какъв?
— Изчислител.
— Пълно безумие. Обезвреден ли е?
Тръгнахме към къщата. Насреща ни изскочи Тиран и започна да върти опашка. Може би и в кучетата се беше появило генетично уважение към ордените и медалите?
— Той е дошъл с предложение. Делово.
— Ясно. — Полковникът ме потупа по рамото. — Дядо ти успя да дочака, а?
— Успя… — потвърдих безпомощно аз. — Александър Олегович, той иска…
— Стига с тоя пиетет, а? — прекъсна ме недоволно Данилов. — Знам те от двегодишен…
— Така ли? — изумих се аз.
— Викай ми или Саша… или чичо Саша — усмихна се Данилов. — Та какво иска старецът?
— „Буран“.
Данилов започна да подритва буците пръст.
— Ясно. Не е мирясал, значи…
Изпитах облекчение. Данилов нямаше да помогне на дядо. И нямаше да допусне кражбата да се осъществи.
— Ти как мислиш, старецът ще издържи ли старта? — попита полковникът, когато влязохме в къщата. Вътре в мен нещо се скъса. Не, ако наистина съм „безупречен“, както казва дядо, тогава всички наоколо са побъркани.
— Ще издържи… Саша.
— И това е нещо.
В антрето все така цареше полумрак. Докато Данилов се събуваше, се чудех къде да го отведа първо. Но откъм стълбите се чу шумът от влачене на чехли и се появи дядо.
— Здравей, Саша — каза той, докато слизаше.
— Здравейте, Андрей Валентинович. — Данилов се изпъна като новобранец пред генерал. — Дойдох.
— Събуди Карел, Пьотър.
Отворих вратата към стаята си и видях блещукащите очи на изчислителя. Казах уморено:
— Да вървим.
— Какво е станало? — Влечугоидът скочи от креслото.
— Редиците ни се увеличиха.
Данилов надникна иззад гърба ми в стаята. Подсвирна, когато видя влечугоида.
— Приятно ми е да се запозная с известния покорител на космоса — изстреля на един дъх изчислителят.
Разбира се, Маша също се събуди. Когато се съмна, всички запознанства вече се бяха осъществили, и всички факти, които според мен приличаха повече на догадки, бяха изложени. А изчислителят отново изпя познатата песен за неминуемата гибел на човечеството, ако…
Седнах до Данилов. Сякаш се надявах, че поне той, офицер в армията и опитен космонавт, ще намери аргументи против предложения план.
В някаква степен очакванията ми се оправдаха.
— Защо правителството не бива да се запознава със ситуацията? — попита Данилов.
— Първо, ако акцията ни бъде санкционирана, гневът на силните раси ще се стовари върху цялата Земя… — започна дядо.
Данилов сви рамене.
— Разрешението може да бъде в различни форми. Устно, двусмислено…
— Второ, нямаме време. И никога няма да преодолеем бюрократичните пречки.
— Това е вярно.
— Какъв е чинът ти във ФСБ в момента? — попита дядо.
Данилов се намръщи:
— Същият, какъвто и в космоса. Полковник.
Виж ти! Данилов си признаваше открито за работата в службите!
— Саша, ти си умен човек. Имаме шансове за успех… Защо му е на изчислителя да лъже?
— За да открадне совалка.
— Схемите на джампъра са достъпни за всички извънземни. Работата не е в технологиите.
— За да ни натопи.
— Карел ще натопи и своята раса.