Едната девойка пропусна сервиса. Махна раздразнено с ракетата. Стана ми жал за нея — добре играеше.
— Ще отменят ли курса? — попитах.
— Не знам. Поръчката е много спешна. — Данилов въздъхна. — И всички екипажи са в мисии, няма свободен джамп-навигатор… Петя, отиди при началника на космодрума. Ще решаваме.
В слушалката се чу сигнал заето и аз я оставих върху телефона.
Провървя ти, джамп-навигаторе. Счупването, дори и с раздробяване, е доста по-малка беда от това да останеш под дюзите на стартиращата „Енергия“.
Пред кабинета на Кисельов сега нямаше никаква охрана. Секретарката, жена на средна възраст, притиснала телефонната слушалка между рамото и ухото си, кимна безмълвно към вратата. Аз почуках и влязох.
Данилов седеше пред генерала, навел глава. Кисельов стоеше, опрял ръце на масата, надвиснал над полковника като мъжко въплъщение на Немезида. Погледна ме раздразнено, кимна към един стол и продължи хокането:
— Да не си се побъркал? Що за детски игри? До старта остават петнайсет часа, а вие — някакъв слалом сте замислили!
Наименованието на нямащия никаква вина вид спорт прозвуча от устата на Кисельов като грозна ругатня. Цяло изкуство, както и да го погледнеш.
— В течение ли си, Пьотър? — поинтересува се генералът, давайки на Данилов секунда отдих.
— За джамп-навигатора ли, другарю генерал?
— Да. Устроили си, разбираш ли, бягане с препятствия! М-маратонци… мамицата ви!
Кисельов беше с разкопчан мундир, мачкаше в ръка генералската си фуражка. Не беше за вярване, че този слуга на царя и баща на войниците преди два дни подскачаше из балната зала, демонстрирайки на американците изконния руски танц лезгинка12, пиеше брудершафт и разказваше непристойни вицове. Не, това сигурно е бил съвсем друг човек…
— Откъде да ви намеря навигатор? — продължаваше генералът. — От Москва ли да повикам? Специален полет, прекъсване на отпуска, докладна до началството? А ако не успеят да намерят? Стартовият прозорец ви е половин час! Окислителят вече е зареден! СКОБ са уведомени за часа на старта!
— Другарю генерал… джамп-оборудването на „Влъхва“ стандартно ли е?
— Оборудването? Данилов!
— Стандартно е… — отговори полковникът, без да вдига глава. — Трето поколение…
— Другарю генерал, аз имам двойно образование — казах. — Пилот и джамп-навигатор. Имам правото да изчислявам скокове за кораби със среден и голям тонаж.
Генералът замълча. Ние с Данилов чакахме.
— Има ли свободни пилоти? — поинтересува се Кисельов и посегна към селектора.
Сърцето ми се сви. Бяхме убедени, че няма да ни дадат навигатор, но относно пилотите…
— Не — каза тихо Данилов. — Само екипажът на Владимирски. Но те имат старт след три часа.
— Като не върви — не върви… — въздъхна генералът. — Какво да правим, а? Данилов, ти си сгафил — ти се оправяй.
— Можем да излетим двамата — предложих аз. Данилов явно беше решил да ми отстъпи инициативата. И добре правеше — началникът на космодрума беше достатъчно разярен, за да отхвърли всяко негово предложение.
— Да излетите? Двамата? — уточни генералът с ирония. — Къде, майоре? В магазина за бира?
— Другарю генерал, за корабите от серията „Буран“ се допускат стартове с намален екипаж.
— Та ти изобщо не си летял на „Буран“!
— Летял съм. Два тренировъчни полета. Единият — орбитален, другият — до Проксима Центавър.
— Герой — изрече генералът с горчивина. Отпусна се в креслото, потри челото си. — Първо — небрежност, после — героизъм. Не може така, момчета…
Изведнъж той стана някакъв трети генерал Кисельов. Може би щатски генерал.
— А ако се случи нещо, момчета?
— Ако се случи — намеси се в разговора Данилов, — третият член на екипажа няма да ни спаси.
Началникът на космодрума мълчеше. Мачкаше лицето си, сякаш се опитваше да измъкне някоя свежа мисъл.
— Поемам цялата отговорност — каза Данилов.
— А, в това изобщо не се съмнявай! — изръмжа Кисельов. И аз разбрах, че първата част от авантюрата е успяла.
Екипажът ни щеше да е от двама души. Само че как Данилов смяташе да вкара на борда дя… Хрумов, Маша и изчислителя — нямах никаква представа.
— Дядо ти пристига — каза генералът неочаквано.
— Не може да бъде — искрено се учудих аз.
— Може… Обади ми се твоят старец… — Генералът вдигна глава. — Познаваме се бегло с него.
Той даже ми намигна заговорнически. Генерале, колко си наивен! Андрей Валентинович се познава с всеки, който може да му свърши работа!