— „Влъхва“, доложете обстановката на борда.
— Център, на борда всичко е нормално.
— Полковник Данилов… колко души има на борда?
Започна се?
Или началникът на поста в гаража беше дошъл на себе си, или подчиненият на Данилов бе доложил за странната заповед — да се откарат стареца и девойката при готовата за стартиране совалка.
Добре, че не стана пет минути по-рано.
Но и много лошо, че не стана десет минути по-късно.
— Център, не ви разбрах — отговори Данилов.
— Саша… — Хилер изведнъж премина от официален тон към човешки. — Дойде информация, че на борда може да има две цивилни лица.
— Максим — отговори му със същия тон Данилов, — в екипажа сме двама. Полетът е нормален. На борда няма външни лица.
Той се повдигна леко в креслото и тежко махна с ръка надолу. Даде знак на някого…
— Полковник Данилов, тук е генерал Кисельов…
Леко щракане, и чух гласа на генерала.
— Данилов, какво става?
Не откъсвах поглед от пулта. Засега двигателите работеха в режим извеждане в орбита. Но във всеки един момент Земята можеше да прекрати полета.
— Всичко е наред, другарю генерал.
— Данилов, постъпи информация, че Хрумов и Мария Клименко са били откарани на стартовата позиция.
Най-накрая научих фамилията на Маша…
— Другарю генерал, полетът се извършва по разписанието. Хрумов и Клименко са там, където трябва да бъдат — каза Данилов.
Успя да избегне директната лъжа!
— Данилов, мамицата ти! — закрещя Кисельов. — В трети бункер ги няма! Никъде ги няма!
Оставаха още три минути и половина до динамичните операции…
Погледнах надолу. На Маша и Хрумов не им беше до нас — трикратното натоварване изцеждаше всичките им сили. Обаче изчислителят вече не седеше в креслото си, той лежеше на пулта на космонавт-изследователя и лапите му пълзяха по панелите…
— Другарю генерал, това е грешка — изрече твърдо Данилов. — Давам ви думата си на офицер, че всичко протича по план…
За секунда ми се стори, че Кисельов ще му повярва…
— „Влъхва“, прекратяваме полета! — каза генералът. — Отделяне от носителя след десет секунди и аварийно кацане в авиобаза „Ванденберг“.
— Слушам — каза Данилов. — Но това е грешка.
Какво смяташе да прави?!
Погледнах пулта. Там вече мигаше червен ред: „Извънредна ситуация. Аварийно връщане.“ Три, две, едно…
Командата за отделяне от „Енергия“ се появи, но тласък не последва.
— „Влъхва“, какво става? — Това отново беше Хилер.
— Земя, продължаваме полета — каза спокойно Данилов. — Совалката е неуправляема.
— Данилов! — В ефира вече беше настанала какофония. Чуваха се гласове от ЦУП: Кисельов крещеше, надвиквайки Хилер.
— Другарю генерал, командите от Земята не се изпълняват, полетът продължава според програмата.
— Какво си направил?
— Другарю генерал, нали ви е ясно, че не е възможно да направя нещо! — възмути се Данилов. — Не мога да контролирам действията на ЦУП. Сривът е при вас.
Там, на Земята, явно вече започваха да се паникьосват. Първо, информация, че на борда на совалката има пътници без билет. После, совалката излиза от контрол.
— Земя, полетът е нормален. Чакаме вашите разпореждания — добави подигравателно Данилов. Обърна се и мрачно ми се усмихна.
Погледнах изчислителя, който продължаваше да омагьосва пулта.
Дръж управлението, влечугоид. Върши невъзможното, побърквай компютрите и приемниците, изпълнявай функциите на ЦУП, изведи ни в орбита…
— „Влъхва“! — обади се отново Хилер.
— ЦУП, слушаме ви.
— След като излезете в орбита, останете на свободен полет. Не използвайте джампъра! Повтарям, не използвайте джампъра! Полетът ви е забранен. По-нататъшни инструкции — след стабилизирането на орбитата.
— Разбрахме ви, Земя.
Оставаше по-малко от минута. Ако ЦУП не бяха решили да ни унищожат, трябваше да прекратят намесата. Вече не можехме да се върнем, без да направим две-три обиколки в орбита.
— Данилов! — прозвуча отново гласът на Кисельов в слушалките. — СКОБ са уведомени за извънредната ситуация. Контролира ви „Скиф“.
Двамата с Данилов неволно се спогледахме. Старият лазерен спътник на руската армия е сериозно нещо. Ако не е ръждясал окончателно, може да изпепели совалката за миг.
— Всеки опит да се използва джампъра ще доведе до адекватна реакция — заплаши Кисельов.
— Другарю генерал, какви ги говорите?
Кисельов преглътна някаква тирада и нареди сухо:
— Да се обади Хрумов.
— Слушам, другарю генерал…
Трийсет секунди до излизане в орбита… Тласък — включиха се двигателите на „Влъхва“, добавяйки своята тяга към отслабващата „Енергия“.