— Какво става при вас, Пьотър?
— Всичко е наред.
— Дядо ти на борда ли е?
— Дядо ми не е на борда — казах аз абсолютно искрено. Очевидно, толкова честно, че Кисельов започна да се колебае.
— Пьотър, къде са Андрей Валентинович и Мария Клименко?
— Някъде долу — казах аз, поглеждайки долната палуба.
Кисельов въздъхна:
— Пьотър, става нещо странно. Прекратявам полета ви. Чакайте в орбита. Възможно е да се наложи скачване с „Гама“ и оглед на кораба ви. Ако ситуацията се изясни, ще продължите изпълнението на задачата.
Да бе, ще продължим…
— Добре, другарю генерал.
Вибрация, тласък…
— „Влъхва“, вие сте в орбита — каза тъжно Хилер. — По-нататъшна радиовръзка — със станциите на СКОБ. Длъжни сте да се подчинявате на инструкциите им. Не пускайте джампъра.
Той помълча, преди да добави неуверено обичайното пожелание:
— Успешно връщане.
Настана тишина. СКОБ или не бързаше да поема контрола, или изобщо не можеше да се настрои към кораба.
— Може ли? — попита изчислителят. Вече не се намираше „долу“. „Долу“ и „горе“ изчезнаха, изчезна и грохотът на двигателите. Бяхме излезли на предварителната орбита.
Обтекателят изщрака и в страничните илюминатори се появи синьо-бял купол. Земята. Още не кълбо, но вече не плоскост. Бяхме се измъкнали от плена на земното притегляне, но планетата все още беше наблизо, все още ни дърпаше към себе си, задържаше ни, нежелаейки да се примири със загубата.
— Андрей Валентинович, как сте? — попита Данилов.
Привързаният към креслото старец се размърда неуверено. Попита:
— Това ли е всичко?
— Още една корекция. — Данилов явно не се беше уплашил от „Скиф“. — На височина сто и четирийсет километра сме. Тук все още има следи от атмосфера.
— Красиво… — изрече тихо Хрумов. Навярно се отнасяше за Земята, която виждаше за пръв път отстрани.
Джампът не е шега работа. Теоретично може да се направи и от повърхността на планетата. Бедата е, че тогава заедно с кораба в хиперпространството ще отиде и част от планетата. При това доста голяма — половин километър в диаметър. А планетата ни е само една. Но най-голямата неприятност е, че в точката на джампа ще остане пълен вакуум. Ефектът от взрива, когато празнота с такъв обем се заеме от околния въздух, е по-страшен от водородна бомба. Невада така се разтресе при единственото наземно изпитание на джампъра, че земетресението, разрушило Лос Анджелис, се стори на американците дребна неприятност. А стартът от горните слоеве на атмосферата предизвиква чудовищни по сила урагани.
— Станция „Гама“ вика „Влъхва“, „Трансаеро“. Станция „Гама“…
Гласът беше сериозен. Военните няма да вземат да се шегуват. Те са се настояли — по-точно нависели — в бойните си станции, тези храбри повелители на лазерните пушки и атомните ракети. За първи път в цялата история на СКОБ получаваха шанса да послужат на човечеството.
Във всеки случай те така смятаха.
— Транспортна совалка „Влъхва“. Изпълнявам рейс „Трансаеро“ шейсет — нула четири — отговори Данилов. — Земя — Джел-17. Аз съм командирът на кораба, полковник Данилов.
— Доложете обстановката на борда.
— Всички системи функционират нормално — рапортува бодро Данилов. — В процеса на старта ЦУП опита да прекрати полета, но командите не се изпълниха по неизвестна причина. Излизането на предварителна орбита е осъществено съгласно разписанието на полета.
— „Влъхва“, наредено ви е да не променяте орбитата.
— „Гама“, на неустойчива орбита сме. Моля за разрешение да осъществим корекции.
— „Влъхва“, отказват ви се корекции на орбитата. Включването на двигателите ще се разглежда като пряко нарушение на правилата за безопасност.
— „Гама“, да ни унищожите ли искате? — Данилов се обърна към изчислителя и махна леко с ръка.
— „Влъхва“, орбитата ви позволява да функционирате повече от три денонощия. Останете на нея и чакайте нареждания.
— Слушам, „Гама“.
След кратка пауза невидимият събеседник се поинтересува:
— Данилов, има ли външни лица на борда на совалката?
— Не ви разбрах.
— Данилов, според информацията, която получихме, на борда на совалката има две цивилни лица. Потвърдете или опровергайте.
— СКОБ, потвърждавам.
Потрепнах в креслото. Той какво, да не оглупя?
— Данилов, тук Игор Устинов — каза човекът от СКОБ.
— Познах те, Игус — отговори Данилов. — Затова и ти казах.
— Правилно постъпи. Шурка, не помръдвай, става ли? Под прицел си. Ако тръгнеш да излизаш на джамп-орбита, ще те изпепеля. Познаваш ме.
— Познавам те — съгласи се Данилов.