Просто по-стари слуги.
— Мо-ля те, чо-ве-ко…
За него тези думи са вик. Истеричен вик в напълно чужда комуникационна система. Дали има слух да чуе отговора ми?
И какво мога да му отговоря?
Как на уводната лекция в астрокурса с нас разговаря Джеймс Макнамара, капитан на совалката „Експлорър“, човекът, осъществил първия контакт… Как ни разказваше известното на всички — за обезумяващите след джампа хиксоиди и изпадащите в кома алари… а после добави онова, което никога не се казва публично: „Мислехме, че случилото се е гибел за човечеството. Но се оказа, че е неговото спасение. В деня, в който извънземните се научат да издържат джампа, ще настъпи краят на независимостта на Земята.“
Ето го и него, краят. Изчислител, запазил разума си след джамп.
— Аз съм при-ятел — прошепна влечугоидът. — Аз съм при-ятел, аз съм при-ятел…
Глава 2
Най-сложното в космоса съвсем не е полетът. Най-сложното е ориентирането. Дори в околоземна орбита това е много отговорна процедура, да не говорим за междузвездното пространство.
Моята „птичка“ се ориентира по шест звезди. Отначало насочих датчика приблизително към Сириус — машината придирчиво свери спектъра му с еталонния и се съгласи с моето мнение, че това е именно Сириус. После с няколко тласъка на двигателите се обърнах към Фомалхаут. Нататък компютърът щеше да работи сам. Шест ориентира. И изчисления — милиони, милиарди операции, за да се разчете онази верига от скокове, която ще отведе „Спирала“ до Слънчевата система, и то именно до Земята.
Ако совалката ми изскочи от джампа някъде в района на Марс — вероятно ще ме спасят. Ако е в района на Плутон — ще се наложи повторно да се мине по обиколен път. Но понякога енергията или кислородът свършват преди совалката до достигне до Земята. А от време на време при поредица от джампове пилотите изпадат в хиперпространствена еуфория. И започват безкрайни скокове в нищото — джамп заради джампа, докато енергията не свърши…
Обърнах се в креслото и погледнах влечугоида. Изчислителят седеше на цилиндъра на джампъра — страшничка фигурка, нещо подобно на мъничък оживял гаргойл.
— Как да те наричам? — попитах.
Навярно той мислеше, но много бързо. Изглеждаше, че отговорът е готов мигновено.
— Наричай ме Карел.
— Това е човешко име.
— Да. Така се е казвал първият… — Пауза, влечугоидът си поемаше въздух, за да продължи фразата — …представител на вашата раса… с който сме успели да общуваме.
— И ти смяташ това за достатъчна причина, за да заемеш името му?
— Да. Не съм ли прав?
— Какво значение има? — свих рамене аз.
Топлокръвният снасящ яйца гущер на име Карел ме гледаше с прозрачните си светлосини очи. Гледаше ме с очакване.
— Аз съм Пьотър.
— Това име свързано ли е с религиозните ти убеждения?
— Какво? О, не, това си е просто име.
— Добре.
Совалката отново се разтресе и се обърна. Вършеше това бавно и тромаво — каквото и да се говори, системата за ориентиране е отпреди петдесет години. Разбира се, подобрявали са я, модернизирали са я, но колкото и добро желание да имаш, не можеш да превърнеш жигулата в мерцедес.
— Нуждаеш ли се от помощ? — изрече влечугоидът с едва забележима въпросителна интонация.
— Каква?
— В изчисленията.
— Благодаря, ще се оправя.
— Искам да бъда полезен.
Какво щастие — втори пилот се намери…
— Нямам нужда от теб. За какъв дявол изобщо влезе в кораба ми?
Изчислителят сниши триъгълната си глава, сякаш беше смутен.
— Пьотър, нося важна информация.
— За кого?
— За хората.
Кимнах. Много съдържателно.
— А от кого?
— От изчислителите.
— Само не ме смятай за балък, ясно ли е? Знаем някои неща за вас!
— Какви? — прошепна влечугоидът.
— Вие нямате решаващ глас в галактическия Конклав. Вашата територия е под колективна опека с най-голямо влияние на Хикси и Даенло. Какво можете да направите за човечеството?
— Да му дадем сила и власт.
Гласът на влечугоида беше равен и безизразен — очевидно предаването на емоции му се удаваше трудно.
— Лъжеш, изчислителю.
— Карел.
— Добре. Лъжеш, Карел. Човечеството не се нуждае от помощ.
— Вашата планета има статус на наблюдател в Конклава. Вие се намирате под съвместната опека на Хикси и Даенло. Силните раси сметнаха, че така ще е по-лесно, отколкото да направят Земята протекторат, и по-изгодно от това да ви унищожат. Вие имате право да основавате колонии, но едва след като останалите раси с право на решаващ глас се откажат от планетата. За двайсет години нито една открита от хората планета не е била предадена на Земята.