— Това е Ник, наставнико! — възкликна Кати. — И самата аз мога да ви кажа това. Като лекар… и като приятел.
— Почти съм сигурен — съгласи се Пер. — Почти.
Сякаш ме поляха с ледена вода.
Да се върнеш у дома и да разбереш, че подозират, че си пришълец. Не-приятелски регресор!
Легнах по гръб, гледайки в равните ивици на облаците. Примижах от светлината на Майчицата. Летящата платформа потрепваше леко под мен.
— Не се разкисвай, Ример — изрече строго наставникът. — Не се разкисвай!
— Ники, ако установя, че си пришълец, съм готов да глътна цялата си колекция! — добави Таг. Той седеше, дъвчеше тревичка, откъсната някъде по пътя, и изглеждаше напълно спокоен.
— А какво събираш? — попитах аз.
— Минерали от други светове. Не е вкусно, предполагам… Даже самият ти си ми ги донасял.
Въздъхнах, ровейки се в празния склад на паметта си. И открих с възторг, че думите на Таг пробуждат нещо в мен!
— Помня! Струва ми се, че помня!
Кати въздъхна с облекчение:
— Ето, виждаш ли? Всичко ще се върне… като преди.
— Вероятно се е задействала психоблокировката ти — каза Пер. — Бил си подложен на разпити, мъчения. Защитата е изключила паметта. Това е много удачно нещо. Никога не съм вярвал в него докрай, но сега… Ник, момче мое, разкажи ми всичко, което помниш.
— Когато дойдох на себе си, бях върху нещо като легло — казах аз. — Първо видях тавана и разбрах какво е това. После обърнах глава и видях стените. Та така… късче по късче започна да се изгражда нещо…
Приключих разказа си когато изследването при Таг вече беше започнало. На един от горните етажи на голяма пирамидална сграда, седнал под бял, тихо бучащ метален капак. През прозрачните стени на залата се виждаше градът. Паркове, тесни пешеходни алеи, плъзгащи се по магистралите коли…
— Тогава се оказа, че вече се приближаваме към Родината — казах аз. Потърках ръката си под рамото, където бяха направени няколко инжекции. Впрочем не само там… — Приземихме се без никакви проблеми… Май това е всичко.
Гласът ми отекваше приглушено под полусферата на диагностичния апарат. Изглежда в момента някакво поле ме отделяше от залата. Може би, за да предотврати смущенията или вредното излъчване на апаратурата. А може би, за да ме задържи, ако се разкрие, че съм подменен.
Но аз знам, че не съм никакъв регресор на чужда цивилизация!
Таг и Кати седяха зад пулта встрани. Пер — на стол срещу мен. Той ме прекъсна няколко пъти по време на разказа, помоли ме да уточня нещо, да разкажа по-подробно. А през по-голямата част от времето просто кимаше.
Тази лаборатория за изучаване на извънземни форми на живот изглеждаше странно. В нея имаше доста апаратура, зад стъклата на шкафовете се криеха плоски съдове с някакви не особено симпатични субстанции. Но при целия този правилен антураж подът на биолабораторията беше покрит с мек килим с абстрактни шарки, на стените висяха картини с тънки дървени рамки — предимно с морски пейзажи. Малко по-нататък от главния диагностичен пулт, накъдето сега се стичаха данните за горкия ми организъм, имаше висока маса, отрупана с чаши, чинии, прозрачни кутии с храна. Кой знае защо, ми се струваше, че това е по-скоро интериор на жилищно помещение.
Впрочем нима можех да бъда сигурен в нещо?
Кати стана от пулта и отиде някъде встрани от мен, така, че не можех да я виждам. Застанах нащрек. Там бяха отнесли анализите на кръвта ми и кожните проби, взети от коленете и лактите. Бях уверен в себе си, обаче…
А ако стане някоя грешка? Не, не може да има грешка. И Таг, и Кати са специалисти. Те ми мислят доброто.
Когато Кати се появи, разбрах всичко по лицето й. Отпуснах се и дори се опитах да се настаня по-удобно в твърдото кресло. А Кати подаде на Пер лист хартия и ми помаха с ръка.
— Привет, Ники! Потърпи още малко!
— Пет минути, Ники! — извика Таг от пулта.
Не съм пришълец! Свой съм!
Наставникът гледаше внимателно листа. Прегъна го грижливо, пусна го в джоба си, погледна Кати:
— Благодаря, момиче… благодаря. Таг, побързай!
Той се изправи и дойде до мен. По-скоро усетих, отколкото чух как разделящото ни силово поле изчезна. Значи са се страхували от мен…
— Ники… — Старецът ме хвана за ръката. — Ако знаеш колко ме беше страх. Страхувах се, че теб те няма, а пред мен е копие. Манекен.
— Пер, дръпнете се от детектора! — извика му рязко Таг. — Причинявате смущения!