— Знаеш ли, в твоето положение има и някакви плюсове — каза той, като подкара колата с небрежно докосване на терминала. — Сега имаш свеж поглед върху нещата. Необременен от нищо. Гледаш света като дете, за пръв път излязло от интерната.
— В интернат ли сме израснали?
— Разбира се. — Таг леко се учуди. — Какви други варианти може да има?
— Според мен — най-различни. Например родителите да възпитават детето.
— Като в каменната ера — поклати глава Таг. — Какви ги говориш? Нима може неспециалист да се занимава с такова нещо? Освен ако родителите не са и наставници… но това би било неетично.
— Ако родителите са добри…
— Детето не се нуждае от добри родители — отсече Таг. — Нуждае се от добър наставник17.
Замълчах. Не знам какви са предимствата на необременения поглед към света, но недостатъци — колкото щеш. Ще говоря глупости, доказвайки с дълбокомислен вид, че огънят може да не изгаря, а водата — да тече в планината. И ще ми обясняват защо не съм прав, а аз ще се учудвам…
— Трябват ми книги — казах, гледайки през прозореца. — Много книги, Таг. Най-вече по история. Учебник по добри маниери, философия…
Колата се носеше по магистралата. Превозните средства не бяха много, очевидно не само аз обичах вечерните разходки. А по пешеходните алеи, на откритите площадки пред сградите, при често срещащите се фонтани се мяркаха хора. Засега — съвсем чужди за мен…
Таг кимна:
— Ще имаш книги. Всичко ще имаш. Само не се паникьосвай, Ники. Всички ние ще ти помогнем. Кое е най-важното в живота?
— Работата, приятелите и любовта18 — отговорих аз.
Таг се усмихна доволно:
— Ето, виждаш ли? С работата си се справи. Дори и попаднал в беда — се справи. Приятелите ти са с теб. А любовта ще се върне.
— Мислиш ли?
Тук той не рискува да отговори.
— Кати е прекрасна — казах предпазливо. — Но… аз нищо не помня. Тя неволно ще очаква да започна да се държа като преди, това няма да се случи и ще се разочарова… Таг, имал ли съм някакви лоши навици?
— Ами… малко. Прекалено буен си. Лесно се хвърляш в авантюри. Но това зависи от характера, едва ли темпераментът може да се промени толкова рязко. Ники, искаш ли да похапнеш?
— Да. — Внезапно осъзнах, че наистина съм гладен.
— Тук има ресторантче…
Той отново мушна дланта си в терминала.
— Таг, а защо е необходим пряк допир с тази каша? — попитах аз. — Нали общуването с управляващата система може да става и от разстояние?
— Това не е каша, а колоиден активатор — разясни Таг. — С нейна помощ системата определя кой си и решава дали имаш право да използваш транспорта. Ако пътниците са много, противоречивите заповеди могат да нарушат управлението. Или твоите собствени размисли къде да отидеш се възприемат от системата като поредица от нареждания. А контактът с активатора означава, че решението е взето и формализирано. Е… и традицията, в края на краищата. Ранните системи са имали слаба чувствителност, нуждаели са се от непосредствен контакт с човека.
— Благодаря за лекцията — усмихнах се аз. — Ще ти се наложи да ми обясняваш много неща, пази си силите.
— А тях сега ще ги възстановим.
Колата направи обратен завой право върху платното — идващите след нас намалиха рязко скоростта, освобождавайки пространство за маневрата. Завихме в тясна уличка между редица малки вили.
— Имаме висок приоритет — оживи се Таг. — Чудесно.
Притиснах се към стъклото, разглеждайки къщичките. През зеленината на дърветата се мяркаха стени с топли цветове, отворени прозорци. Две двойки си бяха направили пикник на полянка между две от къщичките. Девойка, която носеше от къщата поднос с някаква храна, срещна погледа ми, засмя се и кимна, сякаш ме канеше да се присъединя.
— Добри хора — казах аз.
Таг погледна накриво през прозореца и сви рамене:
— Всички хора са добри. Това е нормално.
Прехапах език. Защо в мен я няма същата увереност? И тя ли е изчезнала заедно с паметта? Защо изведнъж реших така?
Колата забави ход.
— Пристигнахме — каза Таг доволно.
Ресторантчето беше под открито небе. Встрани от него имаше куполообразна сграда, но там, изглежда, беше само кухнята, а нямаше зала за посетителите. Двайсетина масички бяха наредени в прави редици около квадратен басейн с работещ фонтан. Водата в басейна блещукаше — не от прожектори, а сякаш самата тя излъчваше нежна тюркоазена светлина.
— Ето там е свободно…
Вървях послушно след Таг, като се стараех да не зяпам много встрани. На нас също никой не ни обръщаше внимание, макар че имаше много хора. На всяка масичка гореше огънче — фитил, плуващ в пълен с мазна течност метален съд. Навярно за красота. Площадката около фонтана беше покрита с разноцветни каменни плочки, по краищата й матово светеха ниски фенери. Имаше няколко коли, но повечето хора, изглежда, бяха дошли пеша.
17
Системата на възпитание в света на Ник е същата като описаната в романа на братя Стругацки „Пладне, XXII век“ — децата са отделени от родителите си и израстват в интернати, където са разделени на групи по четири и всяка група е напътствана от наставник (в романа на братя Стругацки — просто учител). — Бел.прев.