Седнахме на една свободна масичка. Широки удобни кресла, мъхната, но много чиста розова покривка, овални и квадратни чинии с десетина прибори от жълт метал. Тези вилички, лъжички, ножчета, ме смутиха. Изглежда бях забравил как се използват.
Но общо взето, мястото ми харесваше.
— Не се смущавай — прошепна Таг. — Нищо ли не си спомняш?
Поклатих глава.
— Често сме идвали. Докато бяхме в интерната, си провеждахме уроците тук. Още тогава решихме, че ще идваме и по-късно.
Таг се засмя на нещо, напълно разбираемо само за него. Интересно, какви уроци могат да се провеждат в ресторант? Култура на поведението на масата? Едва ли след това дори най-уютното местенце ще предизвика приятни асоциации.
— А кой идва тук?
— Всеки, който иска. Който живее или работи наблизо.
Разгледах внимателно хората на съседните масички. Това бяха главно групи от по трима-четирима, на всякакви възрасти, но предимно само от единия пол. Сред двойките преобладаваха възрастните хора.
Това означава ли, че е прието да се почива с приятели, а не семейно?
Отново ме налегна тъга. Да разбереш и да приемеш родния свят не е като да се измъкваш от пришълци, размахвайки нощно гърне…
— Здрасти!
Към нас се приближи девойка с къса коса и широка блестяща лента през гърдите.
— Здрасти! — отговори Таг.
— Помня ви — усмихна се девойката. — Ти си Таг. А ти си Ники. Нали? Вие също сте от „Светлината на Майчицата“. Както обикновено ли?
Таг ме погледна смутено.
— Както обикновено — казах аз.
— И… манерка сухо вино — добави Таг.
Девойката направи физиономия и се отдалечи с пружинираща походка.
— Какво е това „Светлината на Майчицата“? — попитах аз.
— Интернатът, в който сме израснали. Девойката е оттам, една от техните подготовки-за-труд е сервитьорската професия.
— Значи и ние сме работили тук…
— Не сме работили! — поклати енергично глава Таг. — Подготвяхме-се-за-труд. Та това е съвсем различно, Ники! Работата е съдба! Това, което ти доставя удоволствие и е най-полезно за Родината.
— Всичко е изчезнало, Таг — казах аз. — Всичко е отмито. Може би и мен също… е най-добре да ме претопят, като кораба?
Таг се засмя насила.
— Всеки ще знае, всеки ще ми съчувства — поясних аз. — Всички, които съм познавал, ще започнат да гледат на мен като на нещастен болен. Макар и това да е истина…
— Никой няма да узнае! — възрази рязко Таг. — Какви ги говориш? Тайна на личността19!
Знаех тези думи. Смисълът не ми беше много разбираем, но…
— Информацията за случилото се с теб е забранена! — продължи Таг. — Това е неприятна, травмираща за теб ситуация! Ние знаем, но само защото сме длъжни да ти помогнем. Наставникът знае… поне това ясно ли ти е? Комитетът за Далечно разузнаване — все пак информацията е жизненоважна. Вероятно ще научи и Световният съвет. И това е. Нито една друга жива душа няма да го разбере, освен ако ти не решиш да разкажеш.
— Това е добре — признах си аз. — Само че как може да се запази тайната? Щом дори тази девойка ме позна? Ако тя помни какво предпочитам за вечеря, а аз — не?
— Аз ще бъда с теб — каза Таг. — Наставникът, Кати, Ган, аз… Докато не се адаптираш — ние винаги ще бъдем до теб. Ти си силен, Ники! Ще можеш да се приспособиш, да се родиш за трети път!
— А вторият? — попитах. — Да, разбира се, второ-раждане, знам тази дума. Но какво означава тя?
— Отначало се появяваш на бял свят — каза Таг. — Любовта на родителите и грижата на Родината ти дават живот. А после си избираш съдбата. Наставникът ти дава професия. Това е второто-раждане.
— Като пълен идиот ли изглеждам? — попитах аз тихо.
— Не, Ники. Ти просто си бил болен. Сега оздравяваш.
Девойката се върна с поднос и ние замълчахме.
— Твоето месо, Ники. — Тя сложи пред мен керамичен съд с вдигаща се изпод капака пара. Миризмата беше апетитна. — Твоята риба, Таг.
— Благодаря, момиче — отговори Таг.
— Хлябът… и вашето вино. — Девойката изрече последната дума с лек упрек. Постави насред масата кръгъл съд, пълен с рубиненочервена течност.
— Лекарят го предписа — поясни Таг.
— А… добър апетит.
— Защо не се обръщаш към нея по име? — попитах аз, проследявайки я с поглед. Коя ми харесва повече, Кати или тя? Не мога да разбера. Прическата на Кати не е много хубава. Ако си пусне по-дълга коса…
19
Тайна на личността — термин от романа „Бръмбар в мравуняка“ на братя Стругацки. — Бел.прев.