— Откъде да знам детското й прозвище? — учуди се Таг. — След година ще получи име на възрастен, тогава ще се запознаем.
Всичко е странно, всичко е удивително…
Безмълвно вдигнах капака на горещия съд и започнах да сипвам в чинията си месо — апетитни мръвки, смесени със зеленчуци. Таг ме гледаше накриво, сякаш очакваше възглас „Спомням си!“. Не, Таг… Тази храна не ме учудва, знам, че храната трябва да бъде вкусна, но ми се струва, че задушеното месо със зеленчуци не е любимото ми ястие…
Таг сложи пред себе си два големи къса бяло месо. Опита ги, като работеше ловко с две от вилиците едновременно, и измърмори:
— Това е. Не мога да разбера как може идеално, стандартно месо да се готви по различни начини. Но се получава! В столовата на общежитието е много по-зле!
— А ти в общежитие ли живееш?
Таг се задави:
— Д-да… В съседство с теб. Ники, човек получава свой дом, когато създаде семейство. А ние с теб сме ергени!
— Сега аз завинаги ще си остана ерген — изрекох мрачно. Изоставих опитите да ям с малката виличка и взех голямата лъжица. Таг кимна одобрително. — Впрочем, ако ергените се хранят тук, това не е толкова лошо!
— Чудесно място — съгласи се Таг. — Добре. Това, което казах за лекаря, беше истина. Кати ти препоръча натурални психостимуланти.
— Виното?
— Да.
Той напълни две стъклени чаши, погледна замечтано през едната от тях към горящото в течността фитилче. Вече съвсем се беше стъмнило и виното в чашите заблещука с ярка празнична светлина.
— Красиво е — каза Таг замислено.
Аз също погледнах пламъка през чашата.
— На масата гореше свещ, свещта гореше20 — казах аз.
— Това стихове ли са? — учуди се Таг. — Интересно, трябва да се поровя в информаторията. Кой ти се е набил толкова здраво?
— Виж, това не знам.
— А може и да са твои — въздъхна Таг. — Като малък ти се увличаше, после наставникът ти подхвърли „Десет хиляди велики стихове“ и спря да си хабиш усилията… Добре, Ники. За твоето завръщане.
Поднесох моята чаша към неговата и леко ударих краищата им. Стъклото отговори с тънък и приятен звън.
— Защо? — смая се Таг.
— И аз не зная. Хрумна ми такъв ритуал.
Виното беше приятно и вкусът беше познат. Отпих и оставих чашата на масата.
— Защо девойката така се учуди от тази поръчка?
— Алкохолът е разрешен само условно — призна Таг неохотно. — Няма забрана, но трябва да имаш сериозна причина, за да си позволиш употребата му.
— Ние имаме причина.
— За съжаление — съгласи се Таг.
Глава 4
Виното подейства бързо. Макар и да беше съвсем леко, алкохолът едва се чувстваше, аз очаквах това състояние и не се учудих, когато през тялото ми премина вълна на отпуснатост, ужасът от моето положение отстъпи нанякъде, а светът ми стана почти познат.
— Ган го няма — въздъхна Таг. — Забавило се е братчето…
— Той брат ли ти е?
Главата на Таг вече също се бе позамаяла, той вече не се учудваше и не се разстройваше от амнезията ми.
— Да. Като бебе боледуваше много и препоръчаха на родителите ми да го задържат още половин година при себе си. И така попаднахме в една група.
— А кои са моите родители? Имам ли братя, сестри?
Таг се намръщи, добросъвестно опитвайки се да си спомни.
— Майка ти идва два-три пъти при теб… май и баща ти… Ники, не знам! Можеш да направиш запитване в информаторията.
— Защо? Това няма да помогне с нищо, Таг. Щом вас не ви помня — какво остава за родителите…
— Да, разбира се… — Той отново наля вино на двама ни. — Не си струва да ги разстройваш с такава жизнена неудача. Бъди-здрав-въпреки!
— Бъди-здрав-въпреки! — повторих традиционното пожелание, употребявано при извършването на потенциално вредни действия… Разтърсих глава. Сякаш през пропастта на амнезията прехвърлиха мост от речници! Някакъв кошмар! — Бъди здрав!
Отпихме отново.
— Трябват ми учебници, Таг… — напомних аз отново. — По история…
— Каменната ера. Представяш ли си я?
— Мамути, тигри, брадви, стрели?
— Браво! — усмихна се Таг. — Асоциативното ти мислене работи.
— Всички асоциации са лъжливи!
— Глупости. В теб говори духът на про… противоречията. После е била костената ера.
— Опитомяване на животните-приятели, изобретяване на лоста и колелото,
— Прекрасно! — размаха ръка Таг. — Речниковият ти запас се е съхранил. А думата не е просто символ. Тя е и представата за обекта. Получава се… нещо като резервно копиране на информацията. Изгубени са основните знания за света, но ти си способен да измъкваш информация от думите! Продължаваме нататък. Крепостната ера…