— Владимир, сам размисли, а може би, такава логика или отсъствието й, на някого изгодни са, и имат своя цел.
— За логика каква тук става дума и за каква цел?
— Повярвай, моля те. Сам всеки трябва да се научи да разбира с душата си, и действителността да определи. Сам само след като размислиш, да разбереш ще можеш, че от рая не е не изгонил Бог човека. Той и до днес любящ Отец остава. Той е Бог-Любов, за туй също си чел.
— Да, чел съм.
— Къде е логиката тогава? Нали любящият родител детето си не ще изгони от дома. Родителят любящ, дори лишения търпейки, за всяко прегрешение прощава на своите деца. И не гледа безучастно Бог на всичките страдания човешки, на своите деца.
— Гледа, или не гледа — не знам. Но на всички е ясно, че не им се противопоставя.
— Но какво говориш Владимир? Разбира се, че той ще изтърпи и тази болка от сина — човека. Но докога все още може Отеца да не се възприема? Да не се чувства любовта му, да не се вижда?
— Ти защо веднага преживяваш? Конкретно го кажи. Къде, в какво са проявленията днешни на любовта Божествена към нас?
— Когато в град отидеш, около себе си внимателно ти погледни. Килимът жив с трева чудесна, с асфалт безжизнен е покрит, наоколо — грамади от вредния бетон, наречени домове,а между тях сноват машини, кадят със смъртоносен газ. Но сред грамади каменни, открили малко островче, тревички и цветя израстват — божии творения. И с шумолене на листа, и с птичи песни той призовава дъщерите свои и синовете да преосмислят ставащото и да се завърнат в рая.
Но все повече слабее на любовта сиянието от земята, би трябвало отдавна и от слънцето да намалее отражението. Но Той непрестанно със своята енергия усилва живителните слънчеви лъчи. Той, както и преди, обича своите синове и дъщери. Той вярва, чака и мечтае, че веднъж, на сутринта, след изгрева пореден човек внезапно ще се осъзнае, и осъзнатостта му ще върне на Земята цъфтенето първоначално.
— Как се е случило тъй на Земята, въпреки мечтанията Божи и продължава непонятни хиляда, а може би и милион години? Как е възможно толкова време да се вярва, да се чака?
— За Бога времето не съществува. Като любящ родител вярата у него не изчезва. Благодарение на тази вяра живеем всички днес. Сами живота си творим, и ползваме си свободата, от Бога предоставена. И изборът на пътя водещ към никъде, не изведнъж е станал.
— Не изведнъж, как тъй, кога? Какво ще значи «ябълката на Адама»?
— В онези времена, като сега, запълнена била Вселената с енергии множество. Със същности невидими и живи, много от тях подобни на второто човешко «аз». Почти както и хората, те да обхващат са способни на битието всички планове, но в материално да се въплътят не им е дадено. Над тях това е преимуществото на човека. В комплексите енергии на същностите във Вселената, една енергия е винаги преобладаваща. И нямат те способност да променят съотношението.
Измежду същностите във Вселената комплекси енергийни има, на Бога подобни. Подобни, но не са те Богове. За миг успели да уравновесят енергиите си, те не успяват да създадат хармония в творения живи, подобно на Бог.
И никому не се удава във Вселената да открие отговор и да разкрие тайната съкровена, чрез каква сила бил е сътворен планът материален, къде, в какво са свързващите него нишки със всичко съществуващо във Вселената. И как, за сметка на какво, планът способен е сам себе си да възпроизвежда.
Когато от Бог творила се Земята и на нея всичко, поради невижданата скорост на създаването, не успели същностите да разберат, от какво, със сила каква Бог произвежда мирозданието. Когато вече всичко било сътворено и зримо, когато видели — по-силен човекът е от тях, изпаднали във възхищение и изумление, а после възникнало желание прекрасното видение да повторят. Същото да създадат, но свое. Желанието им все повече расло. А и сега то в множество енергии остава. В други галактики и в други светове подобие опитват на Земята да създават. Планетите, създадени от Бог, дори използвали. У мнозина се получавало подобие на земното битие, но само подобие. Хармонията на Земята, взаимовръзката на всичко с всичко, те да постигнат не успявали. Така, до днешен ден, има планети във Вселената с живот, но той е само подобие уродливо на земния.
Когато опитите много не само по-добро да създадат, но и просто да повторят се оказали напразни (а тайната си не разкривал Бог), то към човека започнали да се обръщат много от същностите. Било им ясно: щом сътворение е Божие човекът, щом е любим, обичайки не би могъл нещо да не му даде любящият родител. Напротив, възможности и по-големи могъл е Бог да предостави на човека — сина свой. Започнали да се обръщат към човека вселенски същности и до днешен ден стремят се те към него. И сега има хора, които съобщават на околните, че с тях от космоса говори невидим някой и себе си нарича разум и добра сила. Така и тогава, в началото, те ту с назидание, ту с молба обръщали се към човека. И една е същността на всичките въпроси, различно само е маскирана: «Кажи, как и със сила каква са сътворени земята и всичко на нея съществуващо, как, от какво си сътворен велик човеко?»