— Възможно е да бъде претворено всичко, към което, сляла се от всичките в единство, човешката мисъл се стреми.
Когато Адам сам бил, на мисълта му силата такава е била, каквото у човечеството цяло е сега.
— Охо! Ето защо от него и лъвът боял се.
— От човека не се боял лъвът. Прекланял се пред светлината благодатна. Всичко съществуващо стреми се да познае благодатта, която способен е да създаде единствено човекът. За това като приятел, брат и бог готово е човека да почувства всичко живо,и не само на Земята. Родителите винаги стремят се в децата да вселят всичко най-хубаво от своите способности. Само родителите желаят искрено децата техни да ги превъзхождат. На сина свой — човека, Създателят отдал напълно всичко, към което на вдъхновението в порив се стремил. И ако са способни всички да разберат, че съвършен е Бог, то с чувствата родителски нека почувстват, какъв като родител, Бог стремил се е да сътвори детето свое, любимия си син — Човек. И как от отговорност не боял се, и как зарекъл се пред себе си за вечно от творението свое да не се отрича и казал думи, дошли до нас и след години милион: «Той е мой син — Човек. Той образ мой е! Мое подобие».
— Значи е искал Бог, синът му, творението, ами изобщо човекът да бъде от Него по-силен.
— Стремленията на всички родители ще потвърдят това.
— Е и какво, Адам в първия си ден на Бог мечтите оправдал ли? Какво е правил после, след срещата с лъва?
— Адам стремил се всичко съществуващо да опознае. Предназначението да определи и да даде название на всички твари. Понякога задачата решавала се бързо, друг път той дълго време се е занимавал. Като например в първия си ден до вечерта той се опитвал на пронтозавъра предназначението да определи, но не решил задачата. И от Земята пронтозаврите изчезнали.
— Изчезнали затуй?
— Изчезнали затуй, че не определил предназначението им човекът.
— Пронтозаврите ли са били няколко пъти по-големи от слона?
— Да, от слоновете по-големи те били, и неголеми имали крила, на дълга шия — мъничка глава, а от устата си могли са да хвърля пламък.
— Като в приказката. Змей Горянин, например, в народните приказки също изхвърлял пламък. Но това е в приказка, не наяве.
— За явността отминала иносказателно говори се във приказките, но често — точно.
— Ами? И от какво ли това чудо се е състояло? Как от животно живо може да излиза огън? Или и огънят е иносказателност? Да кажем, че издишало е злоба чудовището?
— Добър бил пронтозавърът огромен, а не зъл. Обемът му е служел за облекчаване на теглото.
— Как е възможно големият обем да служи на теглото за облекчаване?
— Колкото повече запълнено е кълбото въздушно с това, което е от въздуха по-леко, толкова по-леко е и то.
— А с пронтозавъра каква е връзката, та той не е кълбо?
— Кълбо огромно, живо бил и пронтозавъра. Лека конструкцията му на скелета била, а вътрешните органи — малки. Отвътре, както и в кълбото имало празнота, и постоянно се запълвала тя с газ по-лек от въздуха. Като подскочел и с крила помахал, да полети дори можел за малко пронтозавъра. Когато от газ излишък се създавал, той го издишвал през устата. От неговата паст стърчали зъби като кремък, от търкането им могли да излетят искри и газът, излизащ от кухината на стомаха се запалвал, и като огън се изтръгвал от пастта му.
— Ами! Я чакай, чакай, а кой го пълнел постоянно с газ?
— Нали ти обяснявам, Владимир, че газ се изработвал сам при преработка на храната.
— Това не може да бъде! Газ има само в недрата на Земята. Оттам добиват го, а после с природен газ балони пълнят или към кухните го пращат по тръби. А тук толкова просто — от храната!
— Да, просто е.
— На простота такава аз не вярвам, и мисля,че не ще повярва никой. И под съмнение това което каза, не само за пронтозавъра, а и за всичко друго, под съмнение ще поставят. Така че за това няма да пиша.
— Владимир, смяташ ли, че мога да сгреша и да излъжа?
— Е, да излъжеш — не, но туй, че бъркаш с газа е точно.
— Не греша.
— Докажи го.
— Владимир, твоят стомах както и на другите хора и днес газ като този произвежда.
— Не може да бъде.
— А ти провери. Вземи и запали, когато той от теб излиза.
— Как тъй от мен? Откъде? Къде да го запаля?
Анастасия се разсмя и през смеха ми каза:
— Като дете си. Сам помисли, интимен този опит е.
Аз мислех за този газ от време на време. И защо ли така ме заяде? И, в края на краищата, реших да проведа този опит. И го направих когато се върнах от Анастасия. Гори! И всички нейни думи за първите дни на Адам или за нашите първи дни с все по-голям интерес си спомням. Усещане такова възниква, сякаш сме забравили да вземем нещо в днешния си ден от тях. Или пък само аз забравил съм. Но нека, сам всеки да реши за себе си, когато разбере, как продължавал първият ден на Човека. Ето как Анастасия за това разказа.