Ден първи
— Интересно било всичко за Адам. Тревичка всяка, хитроумна буболечка, и птиците под небесата и водата. За пръв път щом рекичка той видял се залюбувал как под слънцето искрейки тече прозрачната вода, и в нея живот многообразен има. Водата с ръка Адам докоснал. Течението тутакси обгърнало ръката и гънките по кожата замилвало, към себе си го теглело.Той във водата потопил се целият, и тялото олекнало веднага, водата го поддържала и ромоляла, и тутакси го приласкала. Нагоре с длани плискайки водата, той възхитил се как играли слънчеви лъчи във всяка капчица, а после пак увличало течението капчиците. Вода от реката Адам пил с радостно усещане. Така до залез слънце той размишлявал и после се къпал пак.
— Постой Анастасия, ти каза, че е пил, а нещо ял ли е Адам за цял ден? С какво се е хранел?
— Разнообразие от плодове, на вкус различни, около него имало, и годни за храна треви. Но глад в първите дни Адам не изпитвал. Бил сит от въздуха.
— От въздуха? Но с въздух да се наситиш е невъзможно. Даже такава има поговорка.
— С въздуха, който се диша днес от човека действително не бива да се храниш. Сега е мъртъв въздуха и често за плътта е вреден и за душата. За поговорката ти спомена, че с въздуха е невъзможно да се храниш, но има друга поговорка: «С едничък въздух аз се храних», тя съответства на това, което на човека изначално е било предоставено. Адам родил се е в градина най-прекрасна и във въздуха край него не се намирала нито една прашинка вредоносна. Прашец и капчици роса най-чисти в него е имало.
— Прашец? Какъв?
— Цветен прашец и от тревата, който излъчвал е ефира на плодове и на дървета. На тези, които близко били, и от други по-далечни, които вятърът донасял. От дела велики човекът не отвличало добиването на храната. Чрез въздуха го хранело всичко наоколо. Така Създателят е сторил всичко изначално, че всичко живо на земята в порив на любов, да се стреми да служи на човека, живителни били и въздух, и вода и вятър.
— Тук сега си права: понякога е много вреден въздуха, но е измислил климатик човекът. Той въздуха от вредните частички пречиства. И се продава в бутилки минерална вода. Така че проблемите на въздуха и на водата, за тези, които не са бедни, са решени.
— Уви, Владимир, с климатик проблемите не се решават. Той вредоносните частички не пропуска, но въздуха съвсем умъртвява. Водата, която в запушени бутилки се запазва, от запушването също се умъртвява. Старите клетки на плътта тя само храни. За ново раждане, за да се обновяват старите клетки на плътта ти, са нужни живи въздух и вода.
Проблемите в живота съвършенството са утвърждавали
— И всичко това Адам е имал?
— Да, имал е! Затова и мисълта му бързо е летяла. Предназначение за всичко, сравнително за кратко да определи успял. И като ден, години сто и осемнадесет преминали.
— Сто и осемнадесет години — до такава ли дълбока старост сам е живял Адам?
— Сам с делата завладяващи и интересни живял Адам — първия човек. Годините му сто и осемнадесет не старост му донесли, а разцвет.
— На сто и осемнадесет години е стар човекът, даже е считан за многолетник, и го налягат болести и немощ.
— Това сега е Владимир, тогава болести човека не засягали. На всяка плътска клетка по-дълго било е времето, но дори и клетката да се е уморяла, и да отмре е трябвало, то тутакси на смяна заставала е нова, пълна с енергия. Плътта човешка, толкова години да живее можела, колкото нейният дух е искал и душа.
— Какво тогава се получава, че днешният човек не иска сам по-дълго да живее?
— С деянията свои ежесекундно своето време съкращава, и смъртта измислил е за себе си сам човекът.
— Как тъй измислил? Тя сама си идва. Напряко волята.
— Когато пушиш или пиеш алкохол, когато влизаш в град, със смрад на изгоряло насищащ въздуха, когато мъртва храна употребяваш и от злоба сам себе си ядеш, кажи, Владимир, кой, ако не ти сам, смъртта си приближаваш?
— Такъв живот настъпил е сега за всички.
— Човекът е свободен. Животът си сам всеки построява и в секунди времето си отброява.
— И какво, тогава, е там де, в рая, не са ли съществували проблеми?
— Проблемите, когато са възниквали, се разрешавали не в ущърб, а съвършенството в живота утвърждавали.