През лятото в Суза е толкова горещо, че понякога по пладне можеш да видиш из улиците змии и гущери, изпечени на слънцето. Но когато наближи този сезон, дворът се премества двеста мили на север в Екбатана[1], където навремето индийските царе са издигнали най-неудобния дворец в света. Тази сграда, построена изцяло от дърво, заема повече от една квадратна миля и е разположена сред висока прохладна равнина. През месеците, когато в Суза е студено, Великият цар местеше двора си двеста двадесет и пет мили на изток във Вавилон — този най-древен и най-пленителен град. Но по-късно Ксеркс предпочете Персепол пред Вавилон. Така че сега дворът прекарва зимата в прародината на персите. Ние, старите придворни, много тъгуваме по пленителния Вавилон.
[1] Столицата на древна Мидия. — Б. пр.
Пред вратите на Суза ни посрещна царски съгледвач. Дворът по всяко време разполага с най-малко двадесет съгледвачи — по един за всяка провинция или сатрапи. Този служител е нещо като главен инспектор или наместник на Великия цар. Задачата на нашия царски съгледвач беше да се грижи за членовете на царското семейство. Той почтително поздрави Хистасп. След това ни осигури военен ескорт, една необходимост в Суза, където улиците така криволичат, че ако се движи без придружител, чужденецът мигом ще се изгуби — в някои случаи завинаги.
Бях запленен от огромния прашен пазар. Докъдето ти стига погледът, се виждаха палатки и шатри и всеки продавач бе украсил сергията си с пъстри знамена. Имаше търговци от всички краища на света. Имаше още жонгльори, акробати, ясновидци. Под звуците на свирки се виеха змии. Танцуваха забулени и незабулени жени. Чародейци правеха заклинания, вадеха зъби, възвръщаха мъжествеността. Изпаднах в захлас от невероятните цветове, звуци, аромат…
До новия дворец на Дарий се стига по широк прав булевард, от двете страни на който са подредени огромни статуи на крилати бикове. Фасадата на двореца е облицована с гледжосани керамични блокове, а по тях има барелефи, изобразяващи победите на Дарий от единия до другия край на света. Тези изящно оцветени релефни изображения в естествена големина са изваяни върху самите плочи. Такова великолепие не може да се види в нито един гръцки град. Макар фигурите да си приличат — всички са показани в профил по стар асирийски обичай, — все пак могат да се разпознаят лицата на различни царе, както и на някои от приближените им.
На западната стена на двореца, срещу паметника на някакъв древен мидийски цар, има изображение на баща ми в двора на Поликрат в Самос. Баща ми държи в ръка клинописно послание, върху което се вижда печатът на Дарий. Обърнал е поглед към Поликрат. Малко зад стола на тирана се вижда прочутият лекар Демокед. Според Лаида изображението няма прилика с баща ми. Но Лаида не обича строгите правила на нашето традиционно изкуство. Като дете, в Абдера, често наблюдавала Полигнот, когато работел в ателието си. На нея й допада реалистичният гръцки стил. На мен пък не ми допада.
Дворецът в Суза е построен около три вътрешни двора и гледа на изток. Пред главния вход царският съгледвач ни предаде на началника на дворцовата стража, който ни придружи до първия вътрешен двор. Там, вдясно, върху каменна основа се издига портик с високи дървени колони. Под портика бяха строени царските гвардейци — наричат ги „безсмъртните“, — които ни отдадоха почести.
Минахме през коридори с високи тавани и излязохме във втория вътрешен двор. Той имаше още по-внушителен вид. И въпреки че бях дете, изпитах облекчение, когато видях там изображение на слънцето — символ на Премъдрия господ, — оградено със сфинксове.
Накрая влязохме в така наречения царски двор. Хистасп бе посрещнат от дворцовия управител и главните служители на канцеларията — всъщност това са хората, които на дело управляват империята. Всички дворцови управители и повечето чиновници са евнуси. Докато възрастният управител — мисля, че се казваше Багопат — поздравяваше Хистасп, няколкомаги поднесоха към нас съдове с димящи благовония. Пееха неразбираемите си молитви и внимателно се взираха в мен. Знаеха кой съм. Не бяха дружелюбно настроени.