С Лаида се преместихме в новия дворец. Едва тогава разбрахме, че сме били настанени в част от кухнята на стария дворец. Въпреки че вече посещавах първия отдел на училището, с моя връстник Ксеркс се запознах едва през лятото, след като дворът се премести в Екбатана.
Първият отдел на дворцовото училище се оказа съвсем като втория, с тази разлика, че там нямаше гърци. Мъчно ми беше, че няма с кого да говоря на гръцки. Младите персийски благородници не се отнасяха зле с мен, но не ме и предразполагаха да се чувствувам у дома си. В интерес на истината аз и не бях у дома си. Първо, не бях благородник. Второ, фактът, че съм внук на Зороастър, ми бе отредил особено място, поради което и учителите, и учениците се притесняваха от мен.
Заради проклятието, което бях отправил към стария маг, всички вярваха, че съм обладан от свръхестествени сили и макар известно време да твърдях, че с нищо не съм различен от другите, скоро разбрах, че тайната на силата — в този случай на магията — се крие не в съществуването й, а в ореола около нея. Ако съучениците ми желаеха да ме смятат за магьосник, защо трябваше да им преча? Открих още, че имам полза неочаквано да ми се явява Премъдрият господ. Винаги когато правех така, учителите маги потръпваха и не ме караха да рецитирам онова, което не желаех да рецитирам. В последна сметка нито едно от тези представления не ми навреди. Ако човек не е под закрилата на някое високопоставено семейство в двора, то тогава най-добре да е протеже на Премъдрия господ.
Атоса удържа на думата си. Преди дворът да замине за Екбатана, тя прие Лаида. Беше й безкрайно приятно, че Лаида не я отегчи с трактати на тема Истината срещу Лъжата. Лаида притежава дарбата да усеща какво хората най-много искат да чуят. Способна е да очарова всекиго. Въпреки че самата тя би приписала това си качество на магьосничеството, мисля, че просто е по-интелигентна от повечето хора — а това е най-голямата магия.
И тъй като царицата беше голяма почитателка на магьосничеството, Лаида я снабди с всевъзможни питиета, заклинания и подобни тракийски глупости — да не говорим за изтънчените любовни еликсири и отрови, които й даде. Но въпреки покровителството на царицата положението й в двора се крепеше на обстоятелството, че е майка на внука на Зороастър — най-непримиримия враг на всички деви и, естествено, на магите. Ето защо, когато ги заварвах да нашепват заклинания, вперили поглед в някой димящ казан, приемах обяснението на Лаида, че просто експериментират поредното екзотично лекарство. От самото начало бях разбрал, че в двора, ако искаш с думите ти да не стане някаква… точно така, да не стане някаква магия и те мигновено да се превърнат в острие на нож, забито в теб изневиделица в мрака, или в глътка бавнодействуваща отрова, трябва просто да не ги изричаш.
5.
Дворът отпътува за Суза на четири групи. Тъй като харемът се движи най-бавно, жените и евнусите тръгват първи. Излишно е да споменавам, че Лаида замина на носилка заедно със свитата на царица Атоса. Тя вече беше важна дама в двора. Веднага след харема потегля съкровищницата и покъщнината на Великия цар. После е ред на чиновниците от канцеларията с техните безбройни свитъци с документи. Накрая, на коне или в бойни колесници, тръгват на път министрите, благородниците и Великият цар. Благодарение на Милон пътувах в бойна колесница, теглена от четири коня.
Скоро след моето записване в първия отдел на дворцовото училище Тесал настоя синът му Милон да бъде прехвърлен в същия клас, посочвайки, че племенникът на атинския тиран е равен с всеки персийски благородник или жрец. Така Милон дойде в нашия клас и имах с кого да говоря гръцки. Когато стана време да тръгваме за Екбатана, Тесал настоя да пътувам с него и сина му.
Напуснахме Суза при изгрев-слънце. Двете реки бяха придошли — бързите им пенливи води отнасяха снеговете, които вече се топяха в планините Загрос. Но след по-малко от месец тези бързи реки щяха да се превърнат в глътни потоци. Не познавам друго място на света, където да е толкова, горещо през лятото и толкова студено през зимата, както в Суза, а съм живял в Индия и съм прекосявал високите Хималаи.
Колесницата, теглена от четири коня, караше самият Тесал. Той беше спечелил състезанието с колесници на Олимпийските игри и на тази тема беше също така неудържим, както Калий. Не знам какво толкова има в тези игри, провеждани всеки четири години в Олимпия, но съм забелязал, че стане ли дума за тях, и най-интелигентният грък се побърква. Струва ми се, че ако Тесал би имал възможност да избира дали да бъде тиран на Атина, или да спечели лавровия венец на Тридесет и деветата олимпиада, би предпочел венчето от маслинови клонки.