— Имам един план, Господарю.
Темистокъл беше най-проницателният грък, когото познавам. Поставеше ли си нещо за цел, намираше начин да го постигне — поне в този случай стана така. Беше истински Одисей. Но преди, да разкрие плана си на Великия цар, той поиска от него една година, за да научи персийски.
— Вашият език е като някой от вашите необикновени килими — каза той. — Загадъчен, изящен, красив. Не мога да се изразявам чрез преводач, колкото и добър да е той.
Великият цар даде на Темистокъл една година. Даде му и чудесно имение в Магнезия. После му позволи да целуне дългата ръка и го Освободи.
Щом Темистокъл напусна царските покои, Артаксеркс плесна с ръце и пламнал от възбуда, извика:
— В ръцете ми е! Гъркът е в ръцете ми!
Както се оказа, Темистокъл нямаше друг конкретен план, освен да изчака остракизирането на Кимон, което стана четири години по-късно. През тези години Теми-стокъл не само се научи да говори персийски без акцент, но получи и поста губернатор на Магнезия. Освен това му бе възложено да изгради новата флота и да обучи моряците по гръцки образец. По онова време персийските кораби бяха плаващи крепости — тромави по време на битка и много лесно запалими. Темистокъл модернизира персийската флота.
Дали Темистокъл щеше да поведе похода срещу собствения си народ? Консерваторите тук, в Атина, мислят, че намеренията му са били такива. Елпиника е напълно убедена в предателството му. Но тя тачи паметта на славния си брат Кимон. Според мен Темистокъл не желаеше нищо друго, освен да живее и умре спокойно. Умря пет години след появяването си в двора. Някои твърдят, че се е самоубил. Сигурен съм, че това не е истина. Всеобща закономерност е, че великите хора не живеят дълго, след като се отделят от народа, когото са облагородили.
През десетте години, докато Кимон бе в изгнание, атинската мощ значително остлабна. Опитът за нашествие в Египет бе отблъснат от Мегабиз. Всъщност, като изключим завземането на съседния остров Егина и една-две победоносни схватки в околностите на Атина, всички начинания на така наречената „партия на народа“ завършиха с неуспех. Без Темистокъл и Кимон Атина беше — и си остава — само един незначителен град.
Когато се върна от изгнание, Кимон оглави флотата. Но той бе пропуснал най-хубавите си години. Още по-лошо, самите атиняни също бяха пропуснали тези години. Смъртта на Кимон в Кипър представляваше краят на Атинската империя, Персийската империя бе в безопасност. Ефиалт и Перикъл са бледи заместители на героите от миналото.
Недей, Демокрите, да повтаряш тези думи пред хора, които сигурно няма да се съгласят с един стар човек, видял на този свят повече, отколкото е възнамерявал да види, както и неща, които съвсем не е искал да види.
6.
Тогава си мислех, че онези последни години в Персия са просто последните от живота ми. Наслаждавах се на дните си далеч от двора. Нито веднъж не отидох в Суза. Занимавах се с писане. Описвах „копринения път“, Китай, Аджаташатру и изпращах тези документи до втората стая на канцеларията. Получавах учтиви отговори, че са получени и своевременно предадени в Книгохранилището.
Често се срещах със зороастрийците. Поради възрастта ми те вече се държаха с мен много почтително. Но така и не успях да събудя у тях интерес към нито една от идеите за съществуването или несъществуването на бог, с които се бях запознал на изток. Забелязах също — по-скоро с примирение, отколкото с тревога, — че онази ясна и чиста представа за Премъдрия господ постепенно се разчупва. Старите дяволи-богове отново си проправят път, предрешени като различни проявления на Единствения, който е Двама, но ще бъде пак Единствен в края на времето на дългото царство. Дяволите-богове не се предават лесно. Неотдавна Великият цар издигна олтар на Атра, или праведността — сякаш това качество е някакъв бог.
От остракизирането на Кимон произтече и нещо хубаво — хубаво за Персия, искам да кажа. Докато Кимон бе на власт в Атина, нямаше изгледи за мир между империята и гръцките съюзници. Но със свалянето му демократическият водач Ефиалт незабавно възстанови мощта на народното събрание. Заради усилията си той бе убит и властта премина в ръцете на младия Перикъл, чиято първа стъпка бе да сключи мир с Персия. Перикъл изпрати в Персепол делегация, оглавявана от Калий.
И така, бях на шестдесет години, когато получих заповед да се явя пред Великия цар в Персепол. Приех това съвсем спокойно. Вече бях престанал да се тревожа и да изтръпвам, когато ме повика някой властелин, а това важи и за тукашния потентат, генерал Перикъл. Смъртта е близо, царете са далеч, ако смея да пeрeфразирам Конфуций.