— Гърците искат мир — рече тя. — Поне така твърдят.
— Кои гърци, Велика царице? Аместрида кимна.
— Това винаги е проблем, нали? В момента тук има две отделни делегации. Едната е от гръцкия град Аргос, много обичано от Ксеркс място, ако е възможно човек да обича нещо толкова… променливо като гръцки град. Другата е от Атина.
Сигурно съм показал учудването си Аместрида кимна.
— И ние се учудихме. Предполагаме, че са дошли с искрени намерения. Но кой би могъл да каже? Атинският пратеник е Калий, братът на Кимон.
— Значи аристократ?
— Да. Което пък значи противник на Персия И така да е, избран е да преговаря с нас от сегашното правителство, което е демократично.
Аместрида можеше да говори конкретно, по начин недопустим за Великия цар. Великият цар е длъжен през цялото време да бъде нещо като бог, който присъствува във всеки атом и не е нужно да назовава нещата с точните им имена. Но Аместрида и без това прилича на високопоставен евнух, от онези, които постоянно четат архивите на канцеларията и знаят хиляда и една подробности за хиляда и едно неща — често, без да схващат същественото, което Атоса винаги успяваше да направи.
— С аргоската делегация преговаря внукът на Хипий. — Аместрида ме дари с плахата си усмивка — Помислихме си, че може би ще е нетактично да използуваме внука на тирана като посредник пред атинските демократи. Затова ще бъдем доволни, ако с Калий се заемеш ти.
Приех поръчението.
Още в началото с Калий установихме чудесни отношения. Той ми разказваше историите си за Маратон и първите няколко пъти ги чух с голямо удоволствие. Толкова малко неща в този живот остават непроменени, че човек, който години наред упорито разказва едно и също нещо с едни и същи думи, може да ти достави само удоволствие. В този променлив свят досадният Калий е непроменлива величина.
Разведох Калий и останалите членове на делегацията из Персепол. Както се очакваше, силно впечатление им направи не само богатството на Персия — за което бяха подготвени, — но и забележителните архитектурни чудеса, дело на Ксеркс. Двама от атиняните бяха строители. Единият беше приятел на Фидий и съм сигурен, че точно зад гърба на тази къща се извършва кражба, прикрита зад много шум — строи се копие на зимния дворец в Персепол, и то като символ на атинския гений!
Нямам право да обсъждам подробностите по договора.. Те бяха тайна още в началото на преговорите преди четиринадесет години и до днес си остават тайна, въпреки че мирът е в сила вече три години — от момента на изключително навременната смърт на Кимон в Кипър. Мога само да кажа, че всяка от страните се съгласи да се придържа към своята сфера на влияние. Персия няма да се меси в Егейско море. Атина няма да се меси в Мала Азия. Противно на разпространената легенда договорът никога не бе подписан и подпечатан, защото Великият цар може да има взаимоотношения само с равни. Тъй като е цар на царете, той няма равен. Ето защо може само с поведението си да показва, че одобрява договора. По онова време в Персия все още имаше силни антигръцки настроения вследствие на онази история при устието на Евримедон и затова преговорите бяха запазени в тайна. Само Великият цар, царицата-майка и аз знаехме всички подробности.
Накрая, когато Кимон умря и генерал Перикъл твърдо пое управлението на държавата, двете страни приеха договора, а мен изпратиха тук, в Атина, като веществен символ на нашето превъзходно споразумение. Да се надяваме, че мирът ще трае по-дълго от символа, който няма намерение да изтърпи още една зима в този ужасен град, в тази къща, където вечно духа, в тази побъркана държава.
Ти ще погребеш останките ми, Демокрите. Искам колкото е възможно по-бързо да бъда върнат към първичното единство. Каква странна грешка! Цитирам Учителя Ли! Не исках да кажа първичното единство, разбира се. Исках да кажа Премъдрия господ, от когото произлизат нашите духове, към когото — пречистени от Лъжата — се връщат те в края на времето на дългото царство.
За да ти доставя удоволствие, Демокрите, ще спомена, че при последната ми аудиенция с царицата-майка бях възхитен от един двадесетгодишен евнух на име Артоксар. Той много ми помогна при изготвянето на подробностите по договора. Ако е истина, че Аместрида се наслаждава на непълноценните му услуги, поздравявам я за проявения вкус. Артоксар е не само интелигентен, но и красив. Говори се, че е имал интимна връзка с Аполонид, любовника на Амистида. Страхувам се, че един ден тези две силни жени ще се изправят една срещу друга. Когато това стане, за пръв и последен път ще изпитам признателност, че съм изгнаник в Атина.