Попитах Аспазия за Анаксагор.
— Той е в Коринт.
— Ще се върне ли?
— Не знам. Надявам се.
— Сигурен съм, че ще се върне. Чух защитата на Перикъл.
Ходил бях, много забулен, в събранието. Тукидид отправи нападки срещу Анаксагор и теориите му. Перикъл защити приятеля си и не каза нищо за теориите му. Нито един от двамата оратори не ми направи особено впечатление. Перикъл говори гладко, изискано и умее, когато реши, да постигне един страстен, съвсем фригийски тон. Употребявам музикален термин, защото генералът използува гласа си като музикален инструмент. Но когато съдеха Питагор, Перикловата лира мълчеше. И двамата оратори бяха смутени от такива събития, като спартанското нашествие, загубата на Беотия, въстанието в Евбея. В известен смисъл тъкмо когато имаха най-голяма нужда от Перикъл, той се оказа подсъдим. Накрая с решението си, че Анаксагор не е нито мидопоклонник, нито атеист, събранието просто изрази доверието си в Перикъл. Тукидид преживя тежко това поражение. Сега се заканва, че след време ще възобнови обвинението си. Сигурен съм, че ще изпълни заканата си. След процеса Анаксагор тактично напусна Атина. Трябва да кажа, че той ми липсва и на мен не по-малко, отколкото на Перикъл.
Похвалих Аспазия за виното, музиката, благоуханния въздух.
Аспазия се засмя. Приятен за слуха смях.
— Моята къща сигурно изглежда съвсем бедна в сравнение с харема на Великия цар.
— Откъде знаеш, че познавам харема?
— Ти беше довереник на старата царица и си любимец на царицата-майка. О, знам всичко за теб.
И наистина знаеше. Очевидно гъркините в персийския харем по някакъв начин са успявали да поддържат връзка със себеподобните си в гръцките градове. Учудих се колко много знае Аспазия за живота в двора.
— Но нали баща ми служеше на Великия цар, както консерваторите не пропускат да ни напомнят всеки ден.
— Милет бе любим град на Великия цар. — Влязох в нейния тон.
Всъщност Милет бе създал на Персия толкова неприятности, колкото всички останали гръцки градове в Мала Азия, взети заедно. Ксеркс имаше желание да го изравни със земята.
Перикъл се присъедини към нас толкова тихо, че усетих присъствието му едва когато почувствувах ръката му на рамото си и чух прославения глас да прошепва:
— Добре дошъл. Кир Спитама.
— Генерале! — Помъчих се да стана, но ръката на рамото ми не ми позволи.
— Не ставай, посланико. Ще седна до теб. Аспазия отиде да донесе вино за генерала. Направи ми впечатление, че гостите продължават да се забавляват, сякаш управникът не е в стаята. Той седна на кушетката до мен и усетих, дори в мрака, че има внушителни размери. Не знаех, че Перикъл е толкова по-висок от мен.
— Напоследък те пренебрегнахме — каза той, — но нямахме друг избор.
— Разбирам, генерале.
— Нали знаеш, че аз изпратих Калий в Суза да сключи мир.
— Да, разбрах го още тогава.
— Надявам се също, че знаеш колко много се противопоставях на египетския поход. Първо, това бе явно нарушение на нашия договор. Но тъй като бе невъзможно да представя договора пред събранието по общоприетия начин, не можех и да се позова на него. Така или иначе, и без да е представен пред събранието, договорът остава в сила, що се отнася до сегашното правителство.
— Великият цар би казал същото.
— Доживяхме и този ден! — Перикъл плесна с ръце. От радост! Не можех да отгатна само по гласа. — Ти познаваше Темистокъл. — Това бе твърдение, а не въпрос.
— Да. Служех за преводач, когато той за пръв път се появи в Суза.
Перикъл стана. Предложи ми ръката си — здрава, мускулеста войнишка ръка. Изправих се с усилие.
— Бих искал да поговоря с теб насаме — каза той.
Перикъл ме поведе през стаята. Макар да спираше, за да размени по няколко думи с мъжете, нито веднъж не се обърна към друга жена освен към Аспазия. Въведе ме в задушна стаичка с дъх на гранясал зехтин.