За тежкоподвижните носилки и фургони на харема пътуването от Суза до Екбатана отнема над десет дни. За две малки момчета и шампион по надбягване с колесници то трае само четири дни. Между другото тогава за пръв път се запознах с превъзходната система от пътища, която изграждаше Дарий. От Суза пътищата на Дарий тръгват на север, на югозапад и на изток. На всеки десет-петнадесет мили има поща, а също хан и конюшни. Около пощите често изникват малки селца.
Още при първото ни спиране през хилядите отрупани с розови и бели цветове овощни дръвчета зърнах дървените къщички на ново селище. Земята по високите места край Суза е необикновено плодородна. Заради ранга на Тесал ханджията ни настани в стая ниски тавани и глинен под. Не толкова високопоставените спяха в конюшнята, под навеса за добитък или на земята под звездното небе.
Въпреки че обикновено хората с висок ранг пътуват със собствени шатри, с покъщнина и свита от роби, Тесал искаше да пътуваме „като истински войници“. Защото и двамата сме щели да станем войници.
— Да, ама Кир няма да става войник — каза Милон. — Ще стане жрец. Постоянно се моли и измисля проклятия.
Макар че едва ли помнеше родния си град, Милон отлично бе усвоил подигравателния атински маниер на говорене. Сигурно се предава с кръвта.
Тесал ме изгледа с известен интерес.
— Ти потомствен маг ли си?
— Не, не съм. Аз съм персийски…
— Не е персиец. Мидиец е.
Това бе проява на нетактичност от страна на Милон. В двора не бе прието да се споменава, че пророкът, изпратен от Премъдрия господ, за да промени вярата на персите, сам не е персиец, а мидиец от Рага. Независимо от желанието на някои хора от нашето семейство да представят рода ни за персийски, Зороастър нямаше персийска кръв. Не мисля, че сме и мидийци. Подозирам, че произхождаме от някакъв съвсем древен род, асирийски или халдейски[1], може би дори вавилонски. С изключение на мен Спитама са много тъмни и имат много темпераментен и екзотичен вид, така че едва ли са мидийци. Аз, разбира се, не съм типичен представител на семейството. Рус съм, защото приличам на Лаида. Приличам на грък.
[1] Семитски племена, преселили се в края на второто и началото на първото хилядолетие пр.н.е. от северноарабската пустиня в Южна Вавилония. Постепенно били асимилирани от вавилонци-те. — Б. пр.
Тесал запали въглища в мангала. После ни опече войнишки хляб от лющено жито, смесено с вода. Получи се нещо, което не само приличаше, но и определено имаше вкус на изсъхнали кравешки изпражнения.
— Ти носиш в себе си богато наследство — каза Тесал.
Тесал беше красив мъж. На младини се оженил за персийка от Милет. Макар по онова време атиняните да не били така зле настроени към смесените бракове, всички в Атина смятали, че ако член на управляващата династия е решил да се ожени за персийка, то тя трябва да е най-малко от императорския род.
Казват, че Тесал обичал жена си по съвсем нетипичен за атиняните начин. Без съмнение той бе човек с необикновено силни страсти. А любовта му с бъдещия тирано-убиец Хармодий, макар и кратка, била толкова пламенна, че променила атинската история.
Едва ли днес някой разбира какво точно се е случило тогава. Елпиника, която обикновено е добре осведомена по тези въпроси, мисли, че както Тесал, така и доведеният му брат Хипарх били влюбени в Хармодий, красив млад атлет от Танагра. Естествено, Хармодий се чувствувал поласкан, че го обичат двамата братя на атинския тиран. Пък и не му били чужди флиртовете от този род. Официалният му любовник бил друг танагриец, кавалерийски офицер на име Аристогейтон. Както обикновено завършват подобни истории в Атина, всички се скарали помежду си. Аристогейтон се разгневил на тиранските братя, а Тесал се сърдел на своя брат, задето се опитал да му отнеме момчето… Цялата работа е невероятно заплетена и представлява интерес само за атиняните. От друга страна, резултатът от тази бъркотия всъщност промени историята.
Хипарх обидил девствената сестра на Хармодий. Според разпространената тогава версия по време на една церемония публично заявил, че се надява тя да не е чак такава развратница като брат си. Хармодий се разярил и отишъл при стария си любовник Аристогейтон. Двамата се заклели, че заедно ще отмъстят за тази обида. По време на големия атински фестивал Хармодий и Аристогейтон убили Хипарх и се опитали — но не успели — да убият тирана Хипий. Въпреки че самите убийци незабавно били наказани със смърт, тиранската власт била разклатена и Хипий изпаднал в такова затруднено положение, че се принудил да изпрати Тесал в Суза, за да сключи съюз с Дарий. Но нещата в Атина били стигнали вече твърде далеч. Поради една любовна свада династията на Пизистрат паднала, а на агората издигнали статуя на любовниците. Между другото, когато Ксеркс завладя Атина, той донесе статуите със себе си в Суза, където, по мой съвет, бяха поставени под семейния па-метник на Пизистратидите. И днес човек може да види младите убийци, отправили поглед нагоре към жертвите на своята ревност и глупост — благородните тирани, изгонени от града, който никога вече няма да се радва на дългия и славен мир, така достойно поддържан от тях.