Не знам защо нямам спомен от първата си среща с най-важната фигура в живота ми, Ксеркс. И той не можеше да си спомни тази среща. Но и как да си я спомни? Ксеркс беше велик принц, за когото вече говореха като за наследника на Дарий, докато аз не бях нито благородник, нито жрец. Бях някаква аномалия в двора. Никой не знаеше нито какъв ранг имам, нито как да се държи с мен. Въпреки това имах двама могъщи покровители — Хистасп и Атоса.
Няма съмнение, че сме се срещнали с Ксеркс през онова лято в Екбатана. Няма съмнение, че сме се видели на първия официален прием, на който присъствувах: сватбата на Дарий с една от племенниците му. Това събитие се е запечатало ярко в паметта ми, защото тогава за пръв път видях Великия Дарий.
Седмици наред целият харем се вълнуваше. Дамите не говореха за нищо друго освен за женитбата. Едни одобряваха брака на Дарий с племенницата му — единаде-сетгодишната внучка на Хистасп, — други смятаха, че този път Великият цар е трябвало да се ожени извън императорското семейство. Безкрайни, за мен отегчителни, дискусии огласяха и трите къщи на харема.
Демокрит иска да знае какво представляват трите къщи на харема. Мислех за всеизвестно, че харемът е разделен на три части. Така наречената трета къща се обитава от царицата или царицата майка. Ако има царица майка, тя е по-висока по ранг от царицата съпруга. Втората къща е за жените, които Дарий вече е познал. В първата са девствениците — новите поколения, които се обучават. Учат музика, танци, разговор.
В деня на сватбата пред двореца имаше военен па-рад. Бях много огорчен, че докато всичките ми съученици стояха пред вратата на двореца в свитата на Великия цар, аз трябваше да наблюдавам шествието от покрива.
Притиснат от тълпата жени и евнуси, гледах като омагьосан сложните упражнения, изпълнявани от десетте хиляди „безсмъртни“ — така се нарича личната гвардия на Великия цар. На блестящото слънце доспехите им напомняха сребърни люспи на току-що уловена риба. А когато всички едновременно хвърлиха нагоре копията си, сякаш внезапно вдигналият се облак от дърво и метал предизвика слънчево затъмнение.
За нещастие от мястото, където бях застанал, притиснал буза в една грапава дървена колона, не виждах Великия цар, скрит от златния навес точно под мен. Затова пък добре виждах младоженката. Тя седеше на табуретка между двата стола — на майка й и на царица Атоса. Бе хубаво дете, очевидно уплашено до смърт от всичко, което става наоколо. Докато траеше парадът, ту майка й, ту Атоса се навеждаха и й прошепваха нещо. Не знам какво й казваха, но то никак не я успокояваше. Момичето придобиваше все по-уплашен вид.
Сватбата на Дарий с малката му племенница се състоя по-късно този ден в съвсем тесен кръг. След това имаше прием в главната зала на двореца, на който присъствувах заедно със съучениците си. През царуването на Дарий дворцовият церемониал толкова се усложни, че почти винаги нещо се получаваше не както трябва. В Китай, щом някъде направят грешка, цялата церемония трябва да започне отначало. Ако и ние в персийския двор трябваше да съблюдаваме същото нравило, нямаше да ни остане време да управляваме света.
Склонността към безредие в персийския двор отдавам на голямото количество вино, което персите изпиват при тържествени случаи. Това води началото си от времето, когато са били диво планинско племе, чиято страст били безкрайните пиянски празненства. Забележи, че казвам те, а не ние. Спитама са мидийци, а може и да произхождат от някакъв още по-древен народ. И, разбира се, Зороастър мразеше пиянството. Това е една от причините, поради които магите толкова го ненавиждаха. Магите се наливат не само с вино, но и със свещената хаома.
Още си спомням страхопочитанието, което ме обхвана, когато за пръв път видях лъвския трон на пиедестала. Този трон, изработен за лидийския цар Крез, има за облегалка лъв в естествена големина, с обърната наляво златна глава, с блестящи изумрудени очи и оголени зъби от слонова кост. Над трона, на дълга верига, виси хоризонтална плоча от ковано злато, а от двете страни на пиедестала в изящни сребърни мангали гори санталово дърво.
Стените на ападаната — това е колонната зала в Екбатана — са украсени с гоблени, които изобразяват събития от живота на Камбиз. Макар завладяването на Египет да е отразено доста подробно, загадъчната смърт на Великия цар Камбиз тактично е пропусната. Стоях със съучениците си вдясно от трона. Най-близо до него бяха великите принцове, после синовете на Шестте, а след тях момчетата, гости на Великия цар. Аз бях поставен на границата между гостите и благородниците, между Милон и Мардоний — най-младия син на Гобрий от сестрата на Великия цар.