— Като изключим Самос — отвърна Хистией. Повдигна вежди и за миг намръщеният израз изчезна от лицето му. — Този западен остров беше гръцки.
— Поликрат му създаде доста трудности. -Демокед разгледа кърпата си, явно търсеше следи от кръв. Погледнах и аз. Всички погледнахме. Но нямаше кръв и всички освен Демокед останахме разочаровани. — Аз, естествено, се разбирах с него — добави той. — Повечето хора го намираха за…
— Продажен, суетен, глупав — каза Лаида. — Все забравям, че и ти беше в двора на Самос. — Демокед се усмихна. В устата му се мъдреха три долни зъба, крепящи се на белезникави венци. Горни зъби изобщо нямаше. Преди ядене слагаше в устата си парче дърво, издълбано по такъв начин, че да прилепва към небцето. Така беше в състояние да сдъвче, макар и доста бавно, всичко освен много жилаво месо и много твърд хляб. Сега, на стари години, доста размишлявам за зъбите и последиците от липсата им. — Да, помня те като дете с баща ти — каза Демокед. — От Тракия бяхте, ако не се лъжа. Да, разбира се. Богатият Мегакреон. Сребърните мини. Да, точно така.
— Запознах се с мъжа си в двора на Поликрат — рече Лаида и лицето й доби тъжно изражение. — Това а единственото хубаво нещо, което си спомням от онова време. Мразех Самос. И Поликрат мразех. Той си беше чисто и просто един пират. Дори не се посвени да заяви на баща ми, че когато връщал на приятелите си откраднатите товари, те били по-щастливи, отколкото щели да бъдат, ако изобщо не им ги бил взимал.
— Истина е, че беше пират — съгласи се Демокед. — Но това не му пречеше да е личност. Помня времето, когато дворът на Самос беше по-бляскав от този на Пи-зистрат. Помниш ли Анакреон? Поета Анакреон? По не-гово време може и да не си била родена. Преди да дойде в Самос, живеел в онази най-дива провинция Тракия,
— Анакреон живееше в Абдера, в гръцка Абдера — заяви Лаида с категоричен тон.
Двамата мъже избухнаха в смях.
— Преди да дойде в Самос, Анакреон живееше в най-просветената страна Тракия — каза Демокед, като се поклони на Лаида. — След това се премести в Атина. Беше любимец на клетия Хипарх. Тъжна история, нали? И все пак има едно нещо, за което Поликрат заслужава уважение: винаги гледаше на запад. Беше истински господар на морето, а искаше да бъде господар и на всички острови.
— Може би точно ти трябва да говориш с Великия цар за островите — обърна се Демокед към бившия тиран. — Той беше доволен, естествено, когато Самос стана негов. И още по-доволен бе, когато цялата флота на Самос стана негова. А щом имаш на разположение чудесна флота…
Демокед замълча и погледна Хистией.
— Още когато бях в Милет — заговори Хистией бавно, почти мечтателно, — можех без усилия да завладея Наксос.
Демокед кимна.
— Красив остров. Плодородна земя. Предприемчиви хора.
Погледнаха се многозначително.
Така започнаха Гръцките войни. Тъй като бях дете, жадно слушах разговора на възрастните, ала не разбрах значението на този двусмислен диалог. Години по-късно ми стана ясно как, едва ли не от скука, тези двама гръцки интриганти поставиха началото на един успешен заговор, в резултат на който Великият цар бе въвлечен в гръцките дела.
Но това е сегашната ми преценка за миналото. Тогава ми беше по-интересно да слушам разказа на Демокед за чудотвореца Питагор.
— Запознах се с него в Самос — каза старият лекар. — По онова време още бях бижутер, като баща си. Баща ми, преди да изпадне в немилост, беше личен бижутер на Поликрат. При Поликрат човек рано или късно изпадаше в немилост. Както и да е, Питагор беше, всъщност е — видях го отново, когато бях в Кротон — необикновен човек. С интересни идеи. Той вярва в преселението на душите.
Въпреки че на персийските деца е забранено да задават въпроси на възрастните, аз се ползувах с известна свобода.
— Какво е преселение на душите? — попитах.
— Колко прилича на дядо си! — възкликна Лаида, с което искаше да придаде особена важност на зададения от мен най-обикновен въпрос. Тя не пропускаше случай да подчертае приписваната ми голяма прилика със Зороастър.
— Това означава, че при смъртта душата се преселва в друго тяло — отговори Демокед. — Никой не знае откъде идва тази идея…
— От Тракия — заяви Хистией. — Всички налудничави магьоснически идеи идват от Тракия.
— Аз съм тракийка — каза твърдо Лаида.
— Тогава знаеш точно какво искам да кажа. — Хистией почти се усмихна.
— Знам, че от всички земи моята родина е най-близо както до небето, така и до ада — отговори Лаида с особения си магьоснически глас. — Така пеел Орфей когато слизал в подземното царство.