Изчаках доста след уречения час за срещата ми с Кари. С всяка изминала минута тревогата ми нарастваше. Беше ми студено и се боях, че напразно съм поел този риск. Извадих телефона си и натиснах последния набран номер.
Кари отговори веднага.
— Съжалявам — каза тя. — Още не знам дали мога да ти се доверя.
— Няма как да разбереш, ако не ми дадеш шанс. Просто ела на срещата. Още съм тук. Чакам те.
— Не знаеш какво съм направила.
В първия момент не можах да отговоря. Тя ми беше нужна и обикновено успявах да убедя хората да ми се доверят. Имаше причина Кари да се колебае. И тя беше, че не знаех всичко. Предполагах, че ми е спестила някои неща, но сега вече бях сигурен. И имах достатъчно добра представа какво криеше.
— Знам повече, отколкото си даваш сметка. И съм още на телефона, готов да ти помогна. Понеже каквото и да се е случило, не мисля, че си лош човек, Кари. Хората правят ужасни грешки, но си остават добри по душа. Една грешка не бива да определя изцяло нечий живот.
— Е, добре. Виждаш ли телескопа?
Огледах се да проверя дали някой не ме наблюдава. Не виждах Кари, но тя сигурно вече беше дошла тук. Насочих вниманието си към телескопа.
— Виждам го.
— Под него има кръгъл парапет, който го заобикаля отвсякъде. Под основата на телескопа съм скрила нещо.
Отидох до там. Наистина в основата имаше малка черна книжка.
— Какво е това?
— Дневникът ми. Останалата част от него. Прочети го. И ако след това още си съгласен да ми помогнеш, ще ти се доверя.
Тя затвори.
Отворих дневника и зачетох, докато крачех обратно към колата. Когато стигнах до мустанга, вече знаех защо Кари е побягнала.
И онези парченца от мозайката, за които още не бях сигурен, изведнъж си дойдоха на мястото. Празнотите бяха попълнени. За пръв път разполагах с истинската история или с по-голямата ѝ част. Останалото можех да си добавя сам.
Обадих се на Кари.
— Съгласен съм. Знам какво се е случило. Знам какво си направила. Още съм на твое разположение. Можем заедно да спечелим това дело. Всъщност, Кари, аз имам нужда от теб. Пясъчния човек е отвлякъл Кейт.
— Какво?!
— Трябва да се явиш утре в съда. Ще бъдеш арестувана за нарушение на мярката, но нека това не те притеснява. Всичко ще се нареди. Ако не дойдеш утре, Кейт ще умре. Той каза, че ако те осъдят, ще я убие. Обича те.
— О, боже господи!
— Няма да допусна да ти се случи нещо лошо. Заклевам се. Но си ми нужна в съда. Мога ли да разчитам на теб? Животът на съдружничката ми е заложен на карта.
— Ще бъда там. И… Еди, благодаря ти.
— Просто трябваше да ми кажеш по-рано истината. Разбирам защо си я премълчала, но оттук нататък трябва да си имаме доверие.
— Аз ти имам. Утре сутринта ще бъда в съда.
Затворих телефона и погледнах към черната повърхност на реката, изпъстрена с призрачни кули от светлина. Има нещо във водата нощем, което ми действа успокояващо. Всичко изглежда по-ясно. Полуистините и липсващите парченца от мозайката — всичко това вече се бе наместило в главата ми. Това, което не знаех в момента, бе как да постъпя оттук нататък. Не биваше да правя грешки. Животът на Кейт зависеше от мен.
Загледан в далечината над Ийст Ривър, оставих мислите ми да следват своя ход.
Имаше огромен риск за всички ни. Особено за Кейт.
Затворих очи и се заслушах във вятъра и водата. Когато ги отворих, бях взел решение.
Първо се обадих на Денис.
— Ти нали познаваш някого във Фирмения регистър?
— Познавам управителя, заместник-управителя и двама служители — отвърна тя.
— Можеш ли да уредиш да отворят за Блох до половин час?
— Шегуваш ли се?
— Кажи на управителя, че ако ни помогне, ще остане доволен от нас.
— Ясно. Той ми е приятел и мисля, че ще ни помогне.
След това се обадих на Блох.
— Искам оригиналните документи, с които Даниъл Милър е купил склада с фризера. Трябва да се добереш до тях във Фирмения регистър. Ако не греша, там ще откриеш следа. Тръгни по нея. Вземи Лейк с теб.
Разговорът ни продължи около пет минути; разказах ѝ какво съм прочел в дневника на Кари Милър. Тя мълчеше. Аз чаках.
— Ама че мръсно копеле — каза накрая тя.
— Можеш ли да го направиш?
— Мога.
Имах да проведа още два разговора. Следващият представляваше нарушение на закона и професионалната етика. Не ми беше за пръв път. И едва ли щеше да е за последен.
Ото вдигна веднага.