Тогава отново му мина мисълта: Остави я жива. Може да ти потрябва.
Знаеше, че е глупаво да я убие сега. Истинска наслада, но това не го правеше по-малко глупаво.
— Ако отново се опиташ да избягаш, ще те изгоря жива, разбираш ли?
Той пусна факлата на пода, после с куката на лоста издърпа плочата до края на канала, оставяйки само три пръста пролука. Вдигна един от чувалите с пясък, които бе натрупал, и го хвърли върху плочата. После още един. И още един. Този път нямаше измъкване.
52. Кейт
Грохотът на стоманената плоча над главата на Кейт караше зъбите ѝ да тракат всеки път, когато го чуеше. Нещо се изсипваше в трапа, но не беше бензин. Не и този път.
Беше пясък.
Той хвърляше торби с пясък върху плочата за тежест.
Кейт пазеше равновесие върху стола. Стъпила бе на седалката, прегъната на две, обгърнала с ръце коленете си, за да бъде колкото е възможно по-далече от бензина. Трепереше толкова силно, че на няколко пъти залитна.
А сега се давеше от бензиновите пари. Очите ѝ сълзяха, гърлото ѝ пламтеше, от миризмата главоболието ѝ се завръщаше с удвоена сила. Искаше да повърне, но се боеше да не изгуби равновесие от напъните и конвулсиите и да падне от стола.
Сякаш собствените ѝ сълзи изгаряха очите ѝ.
Този човек щеше да я запали жива. Ако не сега, скоро.
А нямаше как да избяга.
Оглушителният тътен от чувалите с пясък, падащи върху стоманената плоча, престана и тя чу стъпките му да се отдалечават. След познатия звук от затръшването на вратата отново настана тишина.
Кейт слезе от стола; стъпалата ѝ се измокриха от локвата бензин на пода. Премести стола в десния ъгъл, стъпи на него, опря раменете си в плочата и се опита да я избута.
Плочата не поддаде.
Не и този път.
Опората на облегалката — просто парче дърво с дебелина около два и половина сантиметра, което бе успяла да отскубне от конструкцията на стола — се плъзна в пролуката между плочата и ръба на канала. Тя натисна с рамене, опитвайки се да използва парчето дърво като лост, за да разшири пролуката.
Плочата не помръдваше.
Опората на облегалката се счупи на две и падна в локвата на пода.
Кейт отново изкрещя. Заплака. Беше пропуснала шанса си да се измъкне от тук. Щеше да е нужен малък кран, за да помести тази плоча с всичките допълнителни тежести, натрупани върху нея. Пясъчния човек беше абсолютно побъркан. Дори да я оставеше жива, той никога нямаше да я пусне от тук. Щеше да умре в тази дупка. Единственият въпрос беше кога. Той не се опитваше да я сплаши с този бензин; беше сляп късмет, че не я запали още сега.
Животът ѝ се крепеше върху главичката на кибритена клечка.
Тя седна на стола и се загледа в процепа над главата си. Луната отново светеше и в този момент тя си даде сметка, че вероятно за последен път вижда лунна светлина.
53. Еди
В съдебната зала не проникваше естествена светлина. Беше бетонен сандък, изпълнен с усещане за загуба, с предателства, убийства, корупция и лъжи. Великолепен театър на човешката слабост.
Двамата с Хари седяхме на масата на защитата. Столът за клиентката ни в края на масата беше празен.
Беше малко след девет сутринта. Не бях спал два дни, а Дрю Уайт се готвеше да изнесе представление в нашия малък театър.
— Народът призовава Ото Пелтие — обяви той.
Хари отвори нова страница на адвокатския си бележник и драсна с автоматичната писалка, за да разпише перото.
Съдебните заседатели си падаха по Ото. Костюмът, прическата, мъжествената физика — всичко говореше за богатство и авторитет. Ото беше човекът, в чиито думи щяха да се вслушат.
Той се закле с ръка върху Библията и седна с позволението на съдия Стоукър.
— Господин Пелтие, как се запознахте с Даниъл Милър?
— Моята кантора обслужва елитна клиентела, господин Уайт, по всякакви въпроси на управление на активи, данъчно законодателство, доверителни фондове, завещания и наследства. Господин Милър беше успешен мениджър на хедж фонд, бивш борсов посредник. Голяма част от нашите клиенти работят на Уолстрийт, така че той се обърна към нас по нечия препоръка.
— По едно време представлявахте Кари Милър по това дело. Как се запознахте с нея?
Той прочисти гърлото си и започна:
— Запознах се с Кари, когато Даниъл ми я представи като своя годеница. Искаше да се погрижи тя да бъде финансово осигурена чрез подялба на собствеността върху част от имуществото му. Аз го посъветвах, че би било разумно да сключат предбрачно споразумение, като и двамата се съгласиха. Съставих споразумението и реализирах подялбата на активите.