— Господин Пелтие, в един момент обвиняемата Кари Милър е потърсила от вас съвет по отношение на съпруга си, нали?
— Точно така — отвърна той.
Хари поклати глава неодобрително.
Това беше пропусната възможност. Ако Ото беше малко по-съобразителен, би могъл да развие отговора си, обрисувайки Кари като загрижена невинна партньорка. Дръпнах стола си назад; и четирите крака изстъргаха по пода. Звукът привлече вниманието на Пелтие и той погледна към мен. Аз му хвърлих гневен поглед. Той извърна лице.
Този театър демонстрира и един от най-големите пороци на човешкия род — малодушието.
— Съдебните заседатели са имали възможност да прочетат дневниците на Кари Милър, които е оставила на съхранение в кабинета ви, така че само им кажете накратко вашите впечатления от тези дневници.
— Те обрисуват мислите и чувствата ѝ по онова време. Разговорът ѝ с мен е правдиво предаден, ако не ме лъже паметта…
Пелтие искаше да добави още нещо, виждах как погледът му се измества към ложата на журито, езикът му овлажни устните. Отвори уста…
— Благодаря ви — прекъсна го Уайт, преди да е имал възможност да каже нещо от полза за защитата. — В тези дневници тя разказва как съпругът ѝ се е прибирал у дома късно нощем и е вземал душ, как ѝ е подарявал бижута, принадлежали на жертвите, обикновено в деня след убийствата, как посред нощ е пускал пералнята. Не е ли ясно от дневниците, че Кари е знаела, че съпругът ѝ е Пясъчния човек?
Преди Ото да отговори, вниманието му бе отвлечено от отварянето на вратата в задната част на съдебната зала. Той зяпна към пътеката, а когато съдията забеляза кой е влязъл, се подпря на лакти, за да вижда по-добре.
Кари Милър изглеждаше отслабнала през последните няколко дни. Гримът не можеше да скрие тъмните кръгове около очите ѝ, нито изопнатите черти на лицето ѝ. След нея влезе Блох с купчина книжа в ръце, които остави върху масата на защитата, преди да седне сред зрителите. Двамата с Хари станахме на крака, когато Кари се приближи, за да заеме мястото си в края на масата. Всички в залата бяха затаили дъх, втренчени в най-важната личност в това дело. Тази, около която се въртеше цялата история. Искаха да я огледат добре и да я преценят сами.
— Господин съдия, ако може да прекъсна за момент господин Уайт, за да ви уведомя, че моята клиентка ще се предаде на полицията в края на днешното съдебно заседание заради нарушената мярка за неотклонение. Разговарял съм с отговорните лица и всичко е подготвено.
— Ще се занимаваме с това в края на деня. Имате отново думата, господин Уайт.
Уайт сякаш внезапно бе пораснал с два-три сантиметра. Стоеше изправен, гърбът му едва ли не се беше извил назад заради изпъчените гърди. Някои прокурори забравят за закона още в началото на кариерата си. За тях професията се свежда до получаване на осъдителни присъди, трупане на победи, печелене, печелене, печелене на дела — само това ги интересуваше.
— Господин Пелтие, ще повторя въпроса си. От дневниците се вижда, че Кари Милър е забелязала странното поведение на съпруга си. Бил е често извън къщи до късно през нощта. Подарявал ѝ е бижута, принадлежали на жертвите на Пясъчния човек. И още, и още. Дошла е при вас, като е знаела, че съпругът ѝ Даниъл Милър е Пясъчния човек, нали така?
— Бих казал, че го подозираше. Но нямаше реални доказателства.
— Но не това пише в дневника, нали? Тя е знаела и се е обърнала към вас за съвет.
Пелтие облиза сухите си устни и каза:
— Може да тълкувате дневника както ви е угодно, но да подозираш нещо и да притежаваш информация за извършено престъпление са две различни неща.
— От последните страници в дневника, който съдебните заседатели са имали възможност да прочетат, става ясно, че тя ви е казала, че съпругът ѝ е Пясъчния човек. Не само това, признава също, че му е създала фалшиво алиби пред полицията.
— Тя му е създала алиби под натиск. Мисля, че това е очевидно за всички — каза Пелтие.
— Никъде не твърди, че съпругът ѝ я е заплашвал да му създаде алиби, нали?
— Не, но…
— Тя е потвърдила лъжата му пред полицията. Заявила е, че съпругът ѝ си е бил у дома в нощта на убийството на Маргарет Шарп, нали?
Той въздъхна и каза:
— Да.
— След като ѝ обяснихте за санкцията за фалшиви обвинения, предвидена в предбрачното споразумение, не е отишла в полицията, нали?
— Не е отишла.
— Информацията, която ви е дала, не е била достатъчна, за да ви убеди, че Даниъл Милър може да е лице от оперативен интерес, така ли?