Выбрать главу

Прокурорът беше скочил на крака, за да възрази, но съдия Стоукър му махна с ръка да си седне на мястото.

— Това е абсурд! — извика Ото.

— Пясъчния човек е жив и действа, господин Пелтие. Вече е убил двама свидетели по делото, изпратил е бележка на ФБР и е убил един от агентите им. Но вие и бездруго знаете всичко това.

— Не знам за нищо такова. И никога през живота си не съм виждал този фризер.

— Но фирмата, на която се води наемът, е регистрирана от вашата правна кантора — казах аз. — Вашият печат е върху оригиналния документ за регистрация във Фирмения регистър. Вие сте знаели за този адрес. Нито Даниъл Милър, нито който и да било друг е ползвал някога това място.

— Фирмата беше на Милър.

— Той отдавна не е в състояние да убие когото и да било. Но има още много неща, които не знаем. Защо натопихте него за престъпленията си и после престанахте да убивате? Какво се случи? Какво ви промени?

Той хвърли бърз поглед към Кари, после отново се обърна към мен.

— Още щом Пясъчния човек се активизира, светът на Кари се взриви отново и тя побягна — продължих аз. — Тя е разбрала, че съпругът ѝ не е убиец. И че вие сте подхвърлили доказателствата в колата му онази нощ, когато сте били в дома ѝ, нали?

— Не, разбира се!

— По онова време вече сте предприели стъпки да се разграничите от собствеността на вана, който сте използвали за престъпленията си. Регистриран е на фирма, водеща се на Даниъл Милър. Тя не е извършвала търговска дейност от години, не е подавала никакви счетоводни отчети. Тя е куха фирма.

— Не, нямам нищо общо с нея. Ванът е собственост на Даниъл Милър.

— Определено е негов, но вашата фирма е подала документите за регистрацията му. Бихте ли желали да видите документацията?

— Господин съдия — каза Ото, — нямам намерение да търпя тези безпочвени атаки…

— Отговаряйте на въпросите на господин Флин — нареди съдия Стоукър.

— Имали сте идеална възможност да натопите някого за престъпленията си, да накарате Кари да повярва, че е убила съпруга си, и да прикриете всичко. След което да получите онова, което сте искали. През цялото време сте искали Кари, нали? Пожелали сте я още в момента, когато Даниъл я е довел в кабинета ви. И сте го натопили за престъпленията си, за да можете да я имате.

Той стисна зъби и мускулите на челюстта му се стегнаха. Изражението му се промени. В него проблесна гняв. Дива ярост. Прекара длан по лицето си — може би си даваше сметка, че емоциите му са изписани на него, и се опитваше да ги изтрие с ръка.

— Лъжи, господин Флин.

— На страниците от дневника, които току-що прочетохте, Кари не споменава да е видяла черната перлена огърлица в колата на съпруга си, нали така?

— Не, но…

— Не споменава да е била там, защото в този момент не е била, нали?

— Не знам какво е видяла.

— Огърлицата не е била там, но впоследствие се е озовала някак в чекмеджето ѝ, нали? След като вие сте я взели от дома на Стейси Нилсен.

— Лъжи.

— Познавахте ли госпожа Нилсен?

— Тя и съпругът ѝ бяха известни светски личности. Разбира се, че съм ги срещал.

— И сте били в дома им…

Пелтие направи гримаса.

— Не си спомням — каза той.

— Били сте в къщата, господин Пелтие. Знаели сте, че единственият начин да проникнете с взлом е през главния вход, а не през задната врата с двете масивни резета, нали?

— Не съм убил Стейси и съпруга ѝ. Нито когото и да било.

— Не запознахте ли вие Стейси с Даниъл? Тяхната афера ви е била много удобна. Тя ви е дала възможност да обработите клиентката ми да повярва, че съпругът ѝ е убиец. Вие сте посели семето на съмнението, нали?

— Лъжи!

— Наистина ли? — казах аз и Хари ми подаде кафяв плик.

Отворих го и вдигнах съдържанието му така, че всички да го виждат.

— Това са вашите телефонни разпечатки, няма да кажа как съм се сдобил с тях, но тук фигурират всичките ви разговори с Кари Милър. През месеците преди делото вие нито веднъж не сте ѝ звънили, нито тя на вас. Това е необичайно, нали? Не ви е звънила, защото сте били заедно. Били сте постоянно в контакт. По това време вече сте имали интимна връзка. Кари Милър ще го потвърди.

— Тя е лъжкиня.

— Написаното в дневника ѝ е изцяло вярно, нали? Вие сам го заявихте.

— Казах ви, тя лъже. Вашата клиентка отчаяно се бори да бъде оправдана и се опитва да ме натопи за престъпленията си. Моята дума срещу нейната. Аз съм адвокат с безупречна репутация, а тя е провалена кандидат-актриса, която се е омъжила за сериен убиец заради парите му. Мисля, че съдебните заседатели знаят кой от двама ни казва истината.