За човек в неговата ситуация Пелтие беше забележително хладнокръвен. Той вдигна чашата с вода, изпи я и я остави. Приближих се, взех чашата и я занесох на масата на защитата.
— Нещата не опират само до вашата дума срещу тази на Кари, нали? Пясъчния човек отвлече млада жена в Манхатън преди две вечери. Започнал е да става небрежен. Забравил е на местопрестъплението пластмасова капачка на спринцовка. Тя вече е изследвана за микровлакна и други веществени следи.
Докато говорех, видях как шията му се оцвети в мораво, което сякаш извираше от яката на ризата му. Преглътна и ми се стори, че с огромно усилие успява да запази спокойствие.
— Лабораторията, изследвала капачката на спринцовката, в момента споделя резултатите с ФБР. Оказа се, че ДНК-то по нея не е на Даниъл Милър. ДНК пробата на клиентката ми вече е вписана в доказателствения материал. И тя не съвпада…
Спрях се и погледнах чашата върху масата на защитата.
— Какви според вас са шансовете да съвпадне с ДНК-то върху тази чаша?
— Това е абсурд! — каза той, пое си дълбоко дъх и изпъчи гърди, сякаш се канеше да произнесе дълга тирада.
Но не го направи. Погледът му се спря на Кари и в очите му се четеше копнеж, който бе по-убедително доказателство от сто съвпадения на ДНК.
— Нямам повече въпроси към свидетеля — казах аз и се извърнах към Уайт.
Той изглеждаше като прегазен от тежък самосвал, пълен с конски тор. Съдията го попита дали има следващи въпроси. Нямаше.
Ото стана, закопча сакото си и на път за вратата мина покрай масата на защитата. Очите му нито за миг не изпускаха Кари, която седеше с наведена глава. Не можеше да го погледне. Кари се бе съмнявала в собствения си разсъдък, чудила се бе защо много отдавна не е разчела знаците у съпруга си, защо не е разбрала, че е убиец, преди да се омъжи за него. Иронията бе, че тя не беше омъжена за убиец. Убиецът я бе забелязал и пожелал, и бе успял да се промъкне с измама в живота ѝ, да я накара да си мисли, че е убила съпруга си, и да носи в себе си тази вина. И после се бе намесил като неин спасител.
Едва след като Пясъчния човек уби Дилейни и започна поредната си серия убийства, Кари си бе дала сметка, че я използва за играчка. Много хора биха събрали две и две по-бързо от нея. Но тя беше станала предпазлива след преживяното с Даниъл. Знаеше колко е лесно някой да измами доверието ѝ. Затова бе побягнала, без да знае как иначе да постъпи, неспособна да се довери на когото и да било, дори на своя адвокат и нов любовник Ото.
Докато минаваше покрай масата на защитата, той направи крачка към нея, вдигна коляното си и удари ръба на масата, с което я разклати силно. Чашата с вода падна на пода и се разби на хиляди парченца. Пелтие се усмихна и напусна залата.
Още щом той излезе, помолих Хари да поеме от мен и да поиска прекратяване на заседанието до края на деня, докато ФБР извършат по-нататъшни изследвания на трупа във фризера, за да потвърдят самоличността му, после се обърнах и хукнах към изхода.
Чух шум от стъпки на тежки обувки и се извърнах.
Блох тичаше след мен.
Зад нея Бил Сунг ни настигаше.
56. Пясъчния човек
Ото Пелтие излезе от сградата на съда и си запробива път през тълпата репортери, като изблъскваше с ръце камерите и микрофоните, който се навираха в лицето му. Затича се напред, събори на земята една репортерка, изтласка с рамо друга. Камерите се преместиха от него към падналата репортерка, а когато отново го потърсиха, той вече се беше измъкнал от тълпата и тичаше към мерцедеса си, паркиран от другата страна на улицата.
Още докато пресичаше, отключи колата с дистанционното. Когато стигна до нея, отново чу зад гърба си неистовите викове на репортерите. Обърна се и видя Флин и Блох, които разблъскваха тълпата.
Щяха да се опитат да го проследят. Така щяха да стигнат до Кейт. Искаха да го изобличат, да го провокират, после да се доберат до скривалището, където държеше адвокатката.
Той седна зад волана, запали двигателя и си сложи предпазния колан. Дванайсетцилиндровият мотор с два турбокомпресора изрева.
Нямаше как да настигнат Пясъчния човек, не и когато беше в тази кола. Ото все още мислено се наричаше така. Това име му придаваше усещане за сила. Караше го да се чувства непобедим. Изостряше ума му, правеше го още по-хитър и безскрупулен. Ако се замислеше истински, Ото Пелтие не съществуваше. Това скучно име беше просто маска. Маска за ролята, която играеше.