Съществуваше само Пясъчния човек.
Допреди малко той беше убеден, че след делото, когато Кари получеше оправдателна присъда, ще бъде завинаги негова. Но тя го бе предала. Беше говорила зад гърба му с Флин, това проклето нафукано адвокатче. Качества, заради които самият той се бе насочил към него, когато разбра, че не може да сключи сделка с прокурора и да отърве Кари. Флин му се струваше най-подходящият адвокат за тази цел.
Наемането на Флин беше най-фаталната му грешка.
Погледна вляво и видя как тълпата репортери се раздели на две, за да пропусне Флин и Блох. Те го забелязаха в колата му и се затичаха към него.
Когато натисна газта до пода и гумите му вдигнаха лютив дим от асфалта, Ото с наслада видя изражението на Флин, който си даде сметка, че са закъснели и нямат никакъв шанс да го догонят. Осъзнаването на последиците от този провал беше ясно изписано върху отчаяното му лице.
Пясъчния човек отиваше към автобусното депо на Кони Айланд. Преди да напусне завинаги страната с фалшивия си паспорт и парите, скрити там, той щеше да си отмъсти на Флин. Адвокатът му бе отнел любимата жена. Беше я настроил против него. Това не можеше да остане безнаказано. В идеалния случай би желал да убие Флин, може би дори да извади очите му, докато още е жив. Но знаеше, че няма да има време за това. Имаше обаче друг начин да си отмъсти на нафуканото адвокатче.
Щеше да изгори Кейт Брукс жива.
57. Еди
Изхвръкнах през отворената стъклена врата на съда, следван от Блох, и се озовахме сред тълпа от репортери, които веднага ни обградиха отвсякъде.
— Хари Форд е зад мен, той ще направи изявление — изкрещях аз и след тези мои думи морето от човешки тела се раздели, сякаш бях Моисей.
Веднага започнаха да се блъскат кой пръв да посрещне Хари, който беше още в залата, но те не знаеха това.
Прескочих трите стъпала, които ме отделяха от тротоара, и чух някакъв огромен двигател през улицата да изпраща стрелката на оборотомера в червената зона — Пелтие беше зад волана на онзи мерцедес и ме гледаше със страховита гримаса. Изстреля се от място като мълния и сви вляво по Ленард Стрийт.
Чух друг звук. Клаксон. От дясната ми страна.
Крилатия се беше надвесил през прозореца на оранжево камаро, пляскаше с длан по вратата и ни викаше. Блох седна на задната седалка, аз скочих отпред до него.
— Айде бе, айде бе! — викна Крилатия.
Преди да бях затворил вратата, той изхвърча напред, засичайки един бетоновоз, който се принуди да свие в съседната лента, за да ни избегне. Камарото издаваше оглушителен рев. Докато закопчавах колана си, Крилатия зави по Ленард Стрийт и каза:
— Ето го копелето.
Телефонът ми иззвъня. Отговорих.
— Бил, следим го. Кара по „Ленард“. Мисля, че ще свие по „Лафайет“. Вероятно отива към Бруклинския мост.
— Аз съм през три коли. Моята е четвъртата и съм доста назад. Следя джипиес сигнала, така че няма да го изгубим, но не искам да му дам възможност да се прехвърли в друга кола. Карай след него. Още не мога да повярвам, че се оставих да ме убедиш да не го арестувам.
Като застраховка федералните бяха поставили джипиес чип в калника на Пелтие, докато беше в съда.
— Няма да го изтървем, повярвай ми. Той ще ни отведе до мястото, където държи Кейт. След него сме, ще те държа в течение по телефона. Както ти обещах, ще го имаш опакован и с панделка. Няма да има спор кой казва истината. Ще го заловиш на местопрестъплението. Аз нямам нищо общо, всички заслуги са твои.
— Не искам никакви заслуги. Искам кучия син, който уби агентите ми.
58. Пясъчния човек
Той забеляза камарото на Бруклинския мост в огледалото. През пет коли зад него.
Другите автомобили не представляваха заплаха. Личеше си по марката и модела. Два стари японски джипа. И двата мръсносиви. И двата очукани. След тях се движеше електрическа кола, която караше мъж с дълга брада. После домакиня от предградията в седан, която се поклащаше в такт с музиката от радиото, барабанеше с ръце по волана и си припяваше.
Камарото беше твърде назад, за да различи кой го кара. Но беше единствената възможна опашка, при това малко вероятна. Федералните не преследваха заподозрени с коли, които си личаха от километър.
След като се качи на магистралата, единият от джиповете и домакинята изостанаха назад. Електричката и другият джип се отклониха в различни посоки на детелината, но камарото продължи след него.
Тази кола беше толкова мощна, че като нищо можеше да го догони, но който и да я караше, не бързаше да натиска педала. Вътре имаше поне двама души, и двамата мъже. Шофьорът беше по-възрастен.