Той настъпи газта, остави камарото далече назад и отби от магистралата по шосето към Кони Айланд и изоставеното депо. Паркира отпред, угаси двигателя и отвори багажника. Извади раницата, разкопча я и извади пистолет, който пъхна в колана на панталона си. После извади и сигналната факла, закопча раницата и я преметна през рамо, затвори багажника и се затича към заключената порта. Вече беше до вратата на депото, когато чу камарото да се задава с голяма скорост.
Отключи, влезе вътре и бързо пристъпи към канала. Ниското ноемврийско слънце се процеждаше през фибростъклото на тавана. Коси слънчеви лъчи обливаха депото в оранжево сияние.
Много скоро вътре щеше да стане още по-светло.
Чувалите с пясък и количката с инструменти бяха все така върху капака на канала, точно както ги беше оставил. Трябваше да действа бързо, затова изрита чувалите от стоманената плоча, засили количката и я изтъркаля встрани. Вдигна лоста, мушна го в процепа между плочата и бетона, докато се отвори половин метър пролука.
Захвърли лоста и в този момент чу как вратата зад него се разтвори с трясък.
Нямаше време за още бензин.
Вече беше тук и знаеше какво се иска. Миризмата, която се носеше от канала, му показваше, че е като буре с барут.
Обърна се с лице към вратата и отвъртя капачката на факлата.
— Не мърдай! — чу се глас.
Един от онези ярки слънчеви лъчи се падаше между него и вратата. Беше на десетина метра разстояние, но той трябваше да наклони глава, за да разбере чий е гласът.
Блох застана под слънчевия лъч, насочи оръжието си към него и повтори:
— Не мърдай!
Флин беше до нея.
Факлата в ръката му гореше бясно.
— Не мърдай! — кресна отново Блох.
Само тя беше въоръжена. И несъмнено беше добра с това оръжие. Той чу и друг звук.
Сирени.
През следващите няколко секунди направи много пресмятания. Имаше само един полезен ход.
Да метне факлата в канала.
Запалването на бензиновите пари щеше да предизвика експлозия, вероятно да подхвърли стоманената плоча във въздуха. Това щеше да отвлече вниманието им достатъчно, за да успее да извади пистолета си и да пусне два куршума в Блох, докато тя още се съвземаше от шока на експлозията. Той знаеше какво предстои, затова щеше да приклекне и да се предпази. След което да стреля.
Да, това беше лесно.
— На пода! — кресна Блох.
— Ти също — отвърна Ото, като падна на колене и хвърли факлата в канала.
Отначало му се стори, че нищо не се случва. И тогава чу писъка. Звук като от гърлото на диво животно, последван от мощно дум!
От силата на възпламенените бензинови пари плочата подскочи. Ото залитна и падна на една страна.
Погледна нагоре и видя Блох и Флин, които бяха залегнали и покриваха главите си с ръце.
Пресегна се зад гърба си и извади пистолета точно когато от канала изригна огнено кълбо. Червени и оранжеви езици се извиха във въздуха, а с тях до него достигна мощна вълна от горещ въздух, която опари устните му и опърли косата му.
Той насочи пистолета.
59. Кейт
Всяко вдишване беше усилие, изискващо максимална концентрация. Кейт стискаше устни около фунията от тубата с бензин, която бе провряла през процепа между плочата и стената на канала. Вдишването на бензинови пари щеше да изгори дробовете ѝ и да ѝ причини отравяне с въглероден окис. Фунията ѝ позволяваше да диша чист въздух.
Ако затвореше очи, не я смъдяха толкова силно. Но беше принудена да стои приклекнала на стола, за да държи фунията в устата си и да я натиска навън през процепа. Гърбът и краката я боляха. Мускулите ѝ се схващаха от крампи и трепереха.
Но това беше единственият ѝ начин да оцелее.
Нямаше представа колко време е изминало, откакто той я беше оставил в това положение. Часове. Много часове. Нямаше да издържи още дълго. Трябваше да си поеме въздух и да се смъкне надолу, за да отпочинат краката ѝ.
Чу звука от отваряне и затваряне на вратата. Той отекна из цялата сграда и очите ѝ се разтвориха неволно от шока. Веднага я засмъдяха и тя отново ги затвори. Вече бяха подпухнали, а кожата около устата ѝ пареше.
Към нея се приближиха бързи стъпки.
Тя си пое дълбоко въздух и се сниши на стола, като издърпа фунията.
Остана коленичила в тъмното. Дробовете ѝ се пръскаха.
Знаеше, че това е краят. Дошъл бе да я изгори жива.
Стъпките бяха вече над главата ѝ. Подметките му тропаха по плочата. Тя отвори очи само за миг и видя струйка пясък да се стича в канала.