Той отместваше чувалите.
Тежката количка издаде характерния си звук. Колелата ѝ се затъркаляха със скърцане и грохот по метала, после паднаха с трясък върху бетонния под.
Стоманеният лост проникна за миг в канала, после се скри. Кейт се дръпна назад, металната плоча се местеше.
Гласове.
Не чуваше какво казват. Главата ѝ бучеше, от изпаренията ѝ се зави свят. Мощен спазъм изпълни устата ѝ със стомашен сок и тя трябваше да издиша въздуха от дробовете си.
Когато плочата се отмести назад, видя светлина. Беше по-ярка от всичко, което бе виждала до момента, изгори ретините ѝ.
Цялото ѝ тяло се затресе и тя с усилие на волята погледна нагоре. Към него. Ако този звяр се готвеше да я убие, Кейт искаше да срещне погледа му, преди да я запали жива.
Изправи се и задържа очите си отворени.
Фенерчето угасна. Настана мрак. Но не плътен и непрогледен като долу в канала. Виждаше се лунна светлина.
И тогава, на лунната светлина, пред лицето ѝ се появи ръка.
Тя я пое. Още една ръка се спусна надолу, сграбчи я и я издърпа. Едва сега очите ѝ се адаптираха към слабата светлина. Тя примигна, за да прогони цветните петна от лъча на фенерчето, прогорили ретините ѝ, и видя лицето на приятелката си, което я гледаше втренчено в полумрака.
Блох обви ръце около нея. Тялото на Кейт се тресеше, тя не разбираше какво се е случило. Дали не халюцинираше от бензиновите пари?
— При теб съм — каза Блох.
През прозорците от фибростъкло на покрива проникваше лунна светлина. Зад Блох тя забеляза мъж в костюм, който не му беше по мярка. Сигурно беше Гейбриъл Лейк.
Кейт не можеше да престане да трепери и тогава почувства, че Блох също трепери.
Двете останаха прегърнати известно време, докато Кейт се наплаче — никога не бе плакала така през живота си. Когато успя да си поеме дъх, погледна Блох и прошепна:
— Благодаря.
— Пясъчния човек е Ото Пелтие — каза Блох.
Кейт поклати глава, все още объркана и замаяна от бензина.
— Проследихме фирмите, които е регистрирал на името на Даниъл Милър, и открихме няколко стари имота. Повечето складове и депа. Това е третото място, което проверявам тази нощ. Господи, Кейт, така се радвам, че си…
Блох преглътна, не довърши изречението си. Отново сграбчи Кейт и я притисна до себе си.
— Къде е той сега? Къде е Ото?
— У дома си е. Еди е поставил един от хората на Джими Шапката да го наблюдават. Някакъв дебеланко, на който всяка втора дума е „пич“. Не се тревожи. Утре ще го заковем. Кари ни разправи всичко. Еди ще го изобличи на свидетелското място още сутринта. Това ще го провокира да дойде утре следобед, за да те довърши. Обаче и половината агенти на ФБР в Ню Йорк ще дойдат и така ще имат доказателства, че е той.
— Искам да съм тук — каза Кейт.
— Какво?
— Искам да съм тук, когато го заловят. Искам да погледна в очите този мръсник. — Кейт се озърна и видя офиса в задната част на склада. — Мога да чакам там, стига да останеш при мен. Ще ми трябват само чисти дрехи и вода да си изплакна очите.
— Мисля, че това е безумие — възрази Блох.
— И аз също. Но ако не видя този мерзавец арестуван, знам, че ще съжалявам до края на живота си.
— Утре трябва да помагам на Еди. Лейк ще остане с теб тази вечер.
— Здрасти — каза Лейк. — Радвам се да видя, че си добре.
— Не съм добре — отвърна Кейт. — Но утре ще бъда.
60. Кейт
След експлозията на бензиновите пари, облечена в дрехите, които Блох си носеше за всеки случай в джипа — джинси и пуловер — Кейт излезе от офиса на изоставеното депо заедно с Лейк. Бяха зад Пелтие, който лежеше на земята.
Той сви колене и се надигна.
Лейк стискаше в дясната си ръка резервното оръжие на Блох. Глок. Беше насочено към Пелтие.
С бързо движение Кейт грабна стоманения лост от пода. Вдигна го над главата си, пристъпи крачка напред, застана пред Лейк и с всичка сила замахна към Пелтие. Докато лостът описваше дъга във въздуха, той вдигна пистолета си, насочи го към Блох и Еди и в този момент лостът се стовари между китката и лакътя му. Ударът беше зверски. Ръката му се прегъна, пистолетът гръмна в тавана и падна на бетонния под, докато той виеше от острата болка.
Пелтие се обърна и видя Кейт.
При вида ѝ отново рухна настрани; на лицето му бяха изписани шок и объркване.
Кейт се наведе и вдигна пистолета му от земята. Насочи го към него.
— Кейт, недей! — изкрещя Блох.
Пръстът ѝ беше на спусъка, пистолетът се тресеше в ръката ѝ. При вида на Пелтие цялото ѝ тяло се изпълни с мощна вълна на гняв и адреналин. Това бе човекът, който искаше да я изгори жива. Който я бе измъчвал в онзи канал, пълен с мрак и бензинови пари.