— Разбирам. Може би не се изразих достатъчно ясно пред колегите ви — каза той. — Надявах се да постигна сделка с прокурора. В замяна на съдействие от страна на клиентката ми по случая с Пясъчния човек той да свали обвиненията срещу нея. Отначало си мислех, че просто играят твърдо. Че ще се съгласят на споразумение едва ли не пред вратата на съдебната зала. За жалост, оказа се, че не блъфират. Процесът започва след два дни. И макар да съм добър адвокат и да ме бива да преговарям, нямам вашия опит с наказателните дела. Кари е невинна и аз съм решен да ѝ осигуря безпристрастно изслушване в съда. За да стане това, е нужно тя да получи най-добрата правна защита.
Говореше ясно и уверено. Срещаше спокойно погледа ми, жестикулираше естествено. По нищо не личеше да лъже. Само дето не ми казваше всичко.
Нещо бе предизвикало промяна в тактиката на Пелтие при защитата на Кари Милър. Някакво развитие на нещата, което не му позволяваше да я представлява. Убеден бях в това. Нито един адвокат не би се отказал с лека ръка от такова дело.
— Кое беше последното ви внесено възражение в досъдебна фаза? — попитах, без да го изпускам от очи.
При този въпрос кожата около очите му се изопна.
— Прокуратурата предложила изземване на папки от кантората на господин Пелтие — отвърна вместо него Кейт. — Става дума за цялата документация, предхождаща арестуването на госпожа Милър, нали така?
Пелтие кимна. Аз допих кафето си. Денис, която беше застанала права отзад, скръсти ръце. Достатъчно добре ме познаваше, за да оцени, че мозъкът ми най-после е влязъл в работен режим.
— Не започнахме по най-добрия начин, господин Пелтие. Не че ни лъжете, но и не ни казвате цялата истина. Това трябва да спре. Още сега. Ще ви задам няколко въпроса. Ако ме излъжете, прекратявам срещата и можете да се изнесете от кабинета ми с делото си и скъпия си костюм. Ясен ли съм?
— Възнамерявах да ви разкрия всичко, след като се съгласите да поемете случая, и тогава нашият разговор щеше да попадне под защитата на адвокатската тайна — каза усмихнат той.
Човекът наистина ни бе спестил част от фактите, но имаше прилично оправдание. Адвокатската тайна е в основата на професията. Всичко, което клиентът сподели с адвоката си, било пряко или чрез посредник, е поверително. Той няма право да го разкрива пред когото и да било и никой няма право да го разпитва, да преглежда записките му или каквито и да било документи, свързани с клиента му. Без железни основания прокурорът не би могъл да се добере до папките на Пелтие.
— Какво е насочило прокуратурата към старата ви документация?
— Плащания за правни съвети от Кари Милър до моята кантора, отразени в банкови извлечения — отвърна той.
Това беше истина. Извън всякакво съмнение.
— Какво съдържаха въпросните папки?
— За да ви предоставя тази информация, трябва да наруша адвокатската тайна… — започна той.
— Тя вече е нарушена, ако папките са в прокуратурата. Какво търсеха в тях?
— Притежавана от мен информация, уличаваща Кари Милър като съучастничка в убийството на шест от жертвите на Пясъчния човек.
Още един честен отговор. И нещо, което бях очаквал да чуя.
— И какво намериха?
Той отговори моментално. Без колебание.
— Намериха записките от няколко мои срещи с госпожа Милър. Както и нейните дневници, които ми беше оставила на съхранение. И преди да ме попитате, ще ви кажа, че срещите бяха за обсъждане на евентуално бракоразводно дело заради жестоко и нехуманно отношение от страна на съпруга ѝ. Тогава госпожа Милър ми сподели подозренията си, че той е сериен убиец.
— Тя е знаела? — учуди се Кейт.
— Не е знаела. Но е подозирала — отвърна Пелтие.
— И не е направила нищо, така ли? Не се е обърнала към полицията? — попита Хари.
— Не. В предбрачното им споразумение има клаузи, които биха се задействали при подаване на фалшив сигнал до полицията. Ако сигналът не е подкрепен с доказателства, госпожа Милър би била лишена от правото да получи при развод дял от семейното имущество и активи. С други думи, един телефонен разговор би означавал осем милиона долара, хвърлени на вятъра.
— Щеше да получи осем милиона при развод? — попита Кейт.
Пелтие кимна.
— Това променя играта — каза Хари. — Прокурорът може да представи пред съдебните заседатели осем милиона причини Кари да си държи езика зад зъбите и да помага на съпруга си да избяга и да се укрие от полицията.
Хари беше прав. Кари Милър не можеше да докаже, че не е знаела нищо за престъпленията на съпруга си, най-много би могла да твърди, че не е била сигурна. Но и в това би убедила трудно съдебните заседатели.