— Работи си, факт — отвърна червеният пуловер, — но… ей, приятел, ти да имаш представа как са цените в този бранш? Заплатата на един водопроводчик трудно се връзва с кожите, с които се е наконтило гаджето на Хлапето.
Рансъм настигна вървящата пред него двойка по една пуста улица близо до речния бряг. Застана зад гърба им и докосна ръката на Хлапето.
— Може ли за момент, Брейди — изрече той без да повишава глас. Очите му за миг се спряха на дългия шал, заметнат елегантно през лявото рамо на Моли. Хлапето, с някогашната гримаса на неприязън към полицията, се дръпна леко встрани заедно с детектива. — Ти ходи ли вчера у госпожа Хеткоут на Седма западна улица да оправяш някаква течаща тръба? — попита Рансъм.
— Ходих — отвърна Хлапето. — И какво от това?
— Горе-долу по същото време е изчезнал комплектът от руски самури, собственост на госпожата. Описанието им отговаря на тези, които в момента носи младата дама.
— Дда ти… му се невиди! — възкликна гневно Хлапето. — Знаеш, че вече не се занимавам с това, Рансъм. Купих тия самури вчера от…
И внезапно млъкна.
— Зная, че напоследък работиш почтено — каза Рансъм. — Ще ти предоставя всички възможности. Ще дойда с теб до магазина, от който си купил кожите, и ще проуча въпроса. Дамата може да си ги носи и да върви с нас. По този начин никой няма да е ощетен. Така е честно, Брейди.
— Хайде тогава — съгласи се ядно Хлапето. После внезапно спря на средата на крачката си и погледна със странна усмивка разстроеното и тревожно лице на Моли.
— Няма смисъл — рече мрачно. — Това са самурите на Хеткоут. Ще трябва да ги смъкнеш, Моли, но и милион да струваха, пак нямаше да са достатъчно хубави за теб.
С измъчено изражение Моли се вкопчи в ръката на Хлапето.
— О, Хлапе, ти ми разби сърцето! — изплака тя. — Бях толкова горда с теб… а сега ще те затворят… и какво ще стане с нашето щастие?
— Иди си вкъщи — нареди й Хлапето гневно. — Хайде, Рансъм… Взимай кожите! Да се махаме оттук. Чакай малко… искаше ми се да… не, да ме… ако го направя… хайде, изчезвай, Мол… Готов съм, Рансъм.
Иззад ъгъла на една дъскорезница изникна полицай Коен, тръгнал на своя обход покрай реката. Детективът му направи знак да се приближи за съдействие. Коен се присъедини към групата и Рансъм обясни случая.
— Тъй — рече Коен, — чух за самур, дето бил откраднат. Значи, казваш, са това?
Полицай Коен хвана края на шала, който доскоро принадлежеше на Моли, и го огледа внимателно.
— Някога — рече — продавах кожи на Шесто Авеню. Да, това самур. Идва от Аляска. Шал штрува 12 долара, а маншон…
Прассс! Хлапето стовари мощна длан върху устата на полицая. Коен залитна и се олюля. Моли изпищя.
Детективът се хвърли върху Брейди и с помощта на Коен щракна белезниците около китките му.
— Шал штрува 12 долара, а маншон — 9 — продължи да настоява полицаят. — Какви са тез приказки за самур на цена 1000 долара?
Хлапето седна на един куп дъски и лицето му стана тъмночервено.
— Прав си, Соломонски! — обяви той злобно. — Платих общо 21.5 долара за комплекта. Предпочитах да ми лепнете шест месеца, вместо да го призная. Аз, изисканият тип, дето никога няма да спре поглед на нещо евтино! Аз съм един най-обикновен измамник. Мол… заплатата ми отникъде не се връзваше с руските самури.
Моли се хвърли на врата му.
— Какво ме интересуват всичките самури и пари на света? — извика тя. — Аз си искам моето момче. О, ти, скъпи мой, задръстен, шантав глупчо!
— Шмъкни му тия белезници — каза Коен на детектива. — Преди да тръгна от участък, приштига рапорт, че дама намерила свои самури… Вишели в неин гардероб. Млади момко, прощавам ти удар в мое лице… само тожи път.
Рансъм подаде кожите на Моли. Очите й, вперени в Хлапето, сияеха. Тя се загърна с шала и преметна края му през лявото си рамо. Стори го с грация, достойна за графиня.
— Двойка млад глупаф — измърмори полицай Коен към Рансъм. — Хайде да вървим.