— С какво можем да ви бъдем полезни, ваше превъзходителство? — попита Сано.
От устните на Токугава Цунайоши се изтръгнаха нечленоразделни звуци. Финото му лице бе смъртнобледо, а крехкото му слабо тяло трепереше под бялата копринена нощна роба. Обикновено благият му поглед сега искреше трескаво и Сано си даде сметка, че върховният господар бе не само разстроен, но и гневен.
— Ти им кажи, Янагисава сан — промълви накрая шогунът.
Дворцовият управител кимна. В бежово лятно кимоно, изискан и красив както винаги, той отправи загадъчен поглед към Сано и Хирата.
— Това е лейтенант Ибе — Янагисава посочи стража от пътния патрул, — който току-що ни донесе вестта, че почитаемата майка на негово превъзходителство, пътувайки по Токайдо, вчера е била отвлечена заедно с вашите и с моята съпруга.
Сано се вцепени. Съзнанието му отказа да приеме онова, което току-що бе чул. Той само поклати глава, докато от устата на Хирата се изтръгна звук на бурно несъгласие. Но мрачните лица на присъстващите им подсказваха недвусмислено, че е истина.
— Как е станало? — попита Сано, отчаяно опитвайки се да потисне неистовата тревога, която заплашваше да го залее.
— Шествието се е натъкнало на засада в един пуст отрязък от пътя между станциите Одавара и Хаконе — отвърна Янагисава.
— Кои са извършителите? — попита Хирата. На лицето му бе изписан ужас за Мидори и нероденото им дете.
— Още не знаем — отвърна Янагисава. — Засега не разполагаме със свидетели.
Във втренчения поглед на Сано проблесна недоумение.
— Но антуражът им включваше доста хора — прислуга, носачи и стражи. Все някой трябва да е видял нещо.
Полицейският началник Хошина и старейшините сведоха глава. Янагисава продължи:
— Имало е засада и всички са били избити.
Безочието и жестокостта на извършеното престъпление поразиха Сано и Хирата и ги накараха да онемеят от ужас. Сано с болка осъзна, че двамата му детективи са мъртви. Янагисава отправи поглед към пътния патрул и продължи:
— Престъплението е било открито от лейтенант Ибе. Той ще ви опише какво е видял.
Лейтенантът бе слаб, но жилав млад мъж под трийсетте. Голите му ръце и крака, както и мрачното му лице бяха нашарени с ивици пот и мръсотия — явно следи от бързото и изтощително препускане до Едо.
— Отрязъкът от пътя и близката гора бяха осеяни с трупове — каза той, а в очите му се четеше ужас от спомена за видяното. — Умрели са от рани от меч. Навсякъде имаше кръв. Багажът изглеждаше непокътнат… Открих ковчежета, пълни с жълтици, но паланкините бяха празни, а четирите дами са изчезнали.
Ужасна мисъл прониза съзнанието на Сано.
— Откъде си сигурен, че са отвлечени, а не… — убити, помисли си той, но не можа да го изрече.
Хирата изпусна неволно приглушено стенание.
— Намерихме писмо в паланкина на уважаемата господарка Кейшо — отвърна патрулът.
Дворцовият управител Янагисава подаде на Сано лист обикновена бяла хартия, нагъната и намачкана, но впоследствие поизгладена. Съобщението, надраскано набързо с туш, бе зацапано с кръв и мръсотия.
До Негово превъзходителство шогуна.
Хванали сме господарката Кейшо и трите й приятелки.
Никой да не ни преследва, иначе ще ги убием. Скоро ще разберете какво трябва да направите, за да си ги приберете живи.
Очаквайте ново писмо.
Съобщението нямаше подпис. Стъписан от поредния шок, Сано подаде писмото на Хирата, който го прочете и зяпна удивен. Лейтенант Ибе продължи:
— Отведох на мястото на престъплението длъжностни лица от Одавара — последния пропускателен пункт, през който е преминало шествието. Те идентифицираха труповете по имената в списъците, с които разполагаха.
Служителите на тези контролни пунктове проверяваха щателно всички преминаващи през тяхната станция, търсейки скрити оръжия или контрабандна стока. Специално се наемаха жени инспектори, които да обискират преминаващите от женски пол. Тъй като режимът на Токугава ограничаваше движението на жените, за да не могат самурайските кланове да пращат семействата си в провинцията и по този начин, обезпечавайки живота им, да организират бунтове, законът изискваше пътничките да са снабдени със специални пропуски. Служителите на контролните станции преписваха сведенията от всеки пропуск, в който се упоменаваха социалното положение и отличителните белези на притежателката.