— Има нещо, което трябва да ви кажа — изрече тихо Рейко и сви пръст, подканвайки краля дракон да се приведе към нея. Усмивката й вещаеше интимни откровения. Почувства се като куртизанка от Йошивара, ухажваща клиент. — Елате насам и слушайте. Знаеше, че Ота и другите стражи подслушват, и не искаше думите й да стигнат до тях. Кралят дракон наклони глава към нея. Рейко прошепна в ухото му: — Заобиколен сте от врагове. Те са тук, на този остров, сред собствените ви хора.
Кралят дракон й хвърли кос поглед, изпълнен с изненада.
— Те не одобряват отношенията ви с мен — продължи шепнешком Рейко. — Обзети са от ревност. Искат да ни разделят. Снощи ги чух да си говорят. Замислят тайно да ме убият.
— Не може да бъде! Хората ми имат заповед без мое разрешение да не причиняват зло нито на теб, нито на приятелките ти — но зад недоверието, с което кралят дракон гледаше Рейко, се прокрадна скрит ужас.
— Истина е — възрази Рейко, бързайки да се възползва от съмненията му относно властта, която имаше над подчинените си, и от неизказания страх от предателство, който усети у него. — Ще ме убият, ще хвърлят тялото ми в езерото и после ще ви докладват, че съм избягала.
На лицето му се изписа тревога.
— Ота и личните ми васали никога няма да престъпят волята ми. Но останалите… — той замислено разтърка брадичката си. — Може би сбърках, наемайки хора като тях. Никога не съм им имал доверие.
Рейко бе доволна, че бе успяла да посее семето на подозрението към телохранителите му, което щеше да отрови съзнанието му.
— Не искам да умирам — очите й се изпълниха със сълзи на неподправено отчаяние. — Моля ви, трябва да ме защитите!
С категоричен вид той изрази съгласие с думите й:
— Да, трябва!
Насърчена, Рейко продължи:
— Тогава, умолявам ви, дръжте далеч хората си от мен и приятелките ми — успееше ли да се освободи от пазачите, това щеше да е благоприятно за нов опит за бягство. — Наредете им да стоят там, откъдето няма с да успеят да ни причинят зло.
— Но аз не мога да ви оставя без охрана — възрази кралят дракон, когато разумът превъзмогна страха му от предателство.
— Обещавам ви, че няма да избягам — каза Рейко. — Сега, след като се открихме отново, не бих могла да ви напусна.
— Дори и ти да останеш, приятелките ти ще избягат.
— Те се страхуват да тръгнат без мен — възрази Рейко. — А и вие можете да ни преместите на място, където да ни наблюдавате лично.
Макар и малко, влиянието й над краля дракон беше с повече, отколкото над пазачите. Шансовете да измами един безумец надхвърляха възможността да се промъкне покрай хората му, сражавайки се с голи ръце. Където и да ги преместеше, мястото щеше да бъде по-малко сигурно от кулата и вероятно по-близо до лодките.
Обзет от колебание, кралят дракон се навъси, докато разсъждаваше дали заплахата към Рейко — и Анемона — налагаше промяна на мерките, които бе взел. Рейко обърна стиснатите им ръце, така че неговата застана отгоре, и с връхчетата на пръстите на свободната си ръка погали неговата с леки чувствени движения, както често правеше на Сано. Духът й и скърбеше, защото доброволното докосване на краля дракон изглеждаше като предателство спрямо Сано и първа съзнателна стъпка към поругаване на собствената й добродетел.
— Кулата е твърде далеч от вас — продължи Рейко и плъзна пръсти по китката на краля дракон. — Преместете ме в двореца, където можем да бъдем по-близо един до друг. Шепотът й обещаваше нощи на необуздана страст.
Зад прелъстителния й маниер се криеше неистова тревога. Кралят дракон изстена. Рейко продължи да гали и ръката му и кожата му настръхна; той затвори очи и потръпна. Макар че се ужасяваше да не го възбуди дотам, че да я обладае, тя почувства как той се съпротивява на порива си да го стори. Внезапно той се дръпна от нея, излезе на балкона и се облегна на парапета, като дишаше тежко.
Макар и искрено облекчена, че не се налагаше да продължава с прелъстяването, Рейко се озадачи от реакцията му. Какво го бе възпряло да се отдаде на плътското единение, което желаеше тъй силно? Тя си спомни за Мидори, която раждаше във влажния мрачен затвор, и я налегна още по-силно униние. Ако този първи опит да манипулира краля дракон завършеше с провал, какъв шанс за успех имаше планът й да освободи и себе си, и приятелките си?
— Ще помисля върху молбата ти — каза кралят дракон, все още с гръб към нея. После извика: — Ота сан! Отведи я!