Докато помагаше на останалите да настанят Мидори на един футон, Рейко шепнешком произнесе молитва на благодарност за решението на краля дракон да ги премести. Тя погледна навън през защитените с решетки прозорци към сивото бурно езеро, което се виждаше между дърветата. Тук на ниското и по-близо до лодките свободата ги зовеше. Но замисълът за бягство сега трябваше да почака.
С всяка нова контракция болката ставаше по-силна и Мидори крещеше, гърчеше се и се обливаше в сълзи. После се надигаше, дишаше тежко, напъваше се, стенеше отново и отново, след което се отпускаше изнемощяла на леглото.
— Толкова боли! — изплака тя. Очите й бяха пълни със сълзи и ужас. — Не мога повече!
— Успокой се — говореше й утешително Рейко, докато натискаше силовите точки по гръбначния й стълб. Но облекчението щеше да дойде само с раждането на бебето. Тя сподави страха си, че Мидори може да не издържи на болката. — Скоро ще свърши.
Госпожа Янагисава седеше безпомощно и кършеше ръце. Кейшо надничаше между свитите крака на Мидори и в един момент извика:
— Вижте! Бебето се показа!
Рейко видя малка обла част от главата на детето, покрита с мъхеста черна коса и слузеста течност.
— Напъвай! — подкани тя Мидори.
Но контракциите на Мидори бяха отслабнали, а продължителните болки я бяха изтощили. Тя се напрегна, но твърде немощно.
— Няма да излезе! — извиси тя глас в истерия. — Заклещило се е!
— Опитай по-силно! — помоли я Рейко.
— Не мога! — Мидори се разрида и се замята диво. — Ще умра! О, не, не!
— О, милостиви Буда! — възкликна Кейшо с гримаса на раздразнение.
Тя замахна и зашлеви Мидори по бузата. От удара Мидори млъкна внезапно и се втренчи в Кейшо. Дишаше тежко, а в погледа й се четяха изумление и обида.
— Ще родиш това бебе, искаш или не — заяви й Кейшо. — Престани с глупашкото си вайкане. Покажи малко кураж — после коленичи при Мидори и хвана ръцете й. — Сега напъвай!
Този път Кейшо бе използвала властта си за добро. Мидори пое дълбоко въздух. Вкопчена в ръцете на Кейшо като ездач, опитващ се да направлява с юздите галопиращ кон, тя се приведе напред. Напъна тъй здраво, че цялото й лице почервеня и от гърлото й се изтръгна див рев.
— Добре! — отбеляза Кейшо. — Дай още веднъж!
Мидори се вкопчи, напъна и изкрещя. Рейко не можеше да повярва, че Кейшо бе превъзмогнала собствената си избухливост и бе вдъхнала на Мидори волята да се справи. Този път Мидори се напъна с цялата си сила и изкрещя победоносно и с облекчение. Бебето се плъзна навън. Прозрачната му кожа бе оцапана с кървава слуз, нашарена с плетеница от сини вени, а очите му бяха затворени. Кейшо, Рейко и госпожа Янагисава възкликнаха радостно. Мидори остана да лежи задъхана и изнемощяла, а Кейшо вдигна бебето и каза:
— Виж, имаш си момиченце!
Бебето отвори уста, изплака силно и размаха ръчички. Мидори впери поглед в дъщеря си с благоговейна любов. Рейко със закъснение забеляза трима пазачи, които стояха при отворената врата и наблюдаваха сцената със зяпнали уста.
— Какво стърчите там, някой да донесе кинжал и да пререже пъпната връв! — нареди им Кейшо.
Един от стражите се подчини, след което той и другарите му си тръгнаха. Кейшо положи детето на гръдта на Мидори. Тя го гушна и то започна да бозае.
— Толкова е красива! — възкликна тихо Мидори.
В очите на Рейко напираха сълзи, докато двете с госпожа Янагисава се усмихваха.
Споделеното чудо на появилия се нов живот повдигна потиснатия им дух; нова надежда за бъдещето свали плащаницата на страха, нещастието и опасността, която ги обгръщаше. Но лицето на Мидори се сгърчи и тя се разрида безутешно.
— Какво има? — попита озадачена Рейко.
— Така ми се иска Хирата сан да можеше да види дъщеря си — изплака Мидори. — Може никога да не се случи!
Грубата реалност смаза радостта им. Рейко, госпожа Янагисава и Кейшо сведоха глава, без да могат да погледнат невинното дете, което се бе появило на бял свят в смъртна опасност. Дори докато си мислеше за намиращите се наблизо лодки, Рейко беше наясно, че оттук нататък бягството им щеше да бъде по-трудно от всякога заради крехкото новородено. И тъй като не можеше да разчита на когото и да било да ги спаси, преди да пострадат, животът им зависеше от това, дали щеше да съумее да изиграе краля дракон достатъчно хитро, че да ги освободи.
— Ваше превъзходителство, носим добри новини — обяви тържествено дворцовият управител Янагисава. Той и Сано коленичиха пред подиума в приемната зала и се поклониха на шогуна. — Намерихме доказателства, че кралят дракон е Даношин Минору. Освен това установихме местонахождението на един негов имот. Имаме основание да смятаме, че там държи затворена вашата майка.