— Твърде късно! — заяви ликуващо шогунът. Обикновено бледите му страни сега бяха поруменели, а в очите му проблясваха необичайни искрици. — Аз вече… ъ-ъ… знам! — и като заподскача в кратък танц на победата, той заяви: — Кралят дракон е отвел майка ми в някакъв замък на остров насред езеро на полуостров Изу!
Сано се дръпна назад, изненадан, че чува от устата на шогуна онова, което те двамата с Янагисава току-що бяха открили на картата от архива. Усети как зяпва от недоумение и смръщва вежди. Хвърли кос поглед към Янагисава и установи, че той реагира по същия начин.
— Как разбрахте? — за първи път през живота си напълно слисан, Янагисава се втренчи в шогуна.
— Прислужничката Суйрен дойде в съзнание — отвърна шогунът. — Аз… ъ-ъ… говорих с нея — той се изкиска доволно на смущението, обзело Янагисава и Сано; помощникът му с мъка потискаше усмивката си. — Тя ми каза, че е чула… ъ-ъ… похитителите да споменават накъде поемат.
Сано и Янагисава си размениха изпълнени с удивление погледи. Сано не бе допускал, че господарят му можеше изобщо да прояви подобна инициатива. Освен това на практика той се бе простил с надеждата да научи нещо от Суйрен, а в крайна сметка се бе оказало, че тя притежава изключително важна информация, което просто не беше за вярване.
— Е… — започна Янагисава, възвръщайки самоувереността си. — Сега, след като всички знаем кой е кралят дракон и къде се намира, умолявам ваше превъзходителство да ми позволи да поведа войниците си на операция за спасяването на господарката Кейшо.
— Отново си закъснял! — шогунът отправи ликуващ поглед към Сано и Янагисава. — Аз вече изпратих войска. В този момент вече препускат към Изу.
Сега удивлението на Сано премина в ужас. Имаше и друга причина, поради която той не желаеше армията да се намесва, освен че кралят дракон бе заплашил да убие заложничките, ако бъдат преследвани. Воините на Токугава умееха добре да поддържат реда, защото самият им брой всяваше страх сред обществото; биваше ги и, общо взето, срещу смутителите на реда по улиците, но повечето от тях нямаха боен опит. Командирите им бяха издавали заповеди по време на битка единствено на тренировъчния терен за бойни изкуства. Сано нямаше доверие във войниците за мисия, която изискваше висши бойни умения или стратегия. Стигнеха ли до Изу, те изобщо нямаше да си направят труда да преговарят за свободата на заложничките, а просто щяха да опустошат острова. Дори и при значително числено превъзходство на щурмуващите наемниците от „Черния лотос“ бяха способни да убият достатъчно войници на Токугава и да забавят поражението си, докато Даношин убиеше господарката Кейшо, госпожа Янагисава, Мидори и Рейко. Имаше само един начин да се предотврати това бедствие.
— Умолявам ваше превъзходителство да ми позволи да се присъединя към операцията на Изу — каза Сано.
— Аз също — добави Янагисава и Сано видя, че и той бе наясно, че шогунът излагаше на риск оцеляването на заложничките. Освен това Сано смяташе, че дворцовият управител все още желаеше да бъде герой, както и да си възвърнеше благоволението на господаря.
— Защо? — попита шогунът със скрита злоба. Войската може… ъ-ъ… да се справи чудесно и без вас. По-добре си стойте… ъ-ъ… тук и се заемете със задълженията си, които… ъ-ъ… напоследък сте занемарили. Сано сан, нямате ли престъпления, които да разследвате? Освен това, Янагисава сан, вече се уморих да… ъ-ъ… управлявам страната сам. Бих могъл да се възползвам от помощта ти.
Сано и Янагисава се спогледаха и се разбраха без думи, че непременно трябваше да стигнат до Изу, иначе горко на всички!
— Моля, позволете да ви поздравим за находчивите и навременни действия, ваше превъзходителство — започна Янагисава.
Шогунът се накипри доволен, а Сано продължи:
— При все това налага се да изразим известни опасения във връзка със стратегията ви.
— А? — триумфът, обзел шогуна, отстъпи място на съмнението в правилността на действията му.
— Войската не е обучена да действа в подобна сложна ситуация.
— А командирите нямат никаква информация за Даношин — добави Сано.
— Те няма да бъдат подготвени за твърдата му решимост да отмъсти на полицейския началник Хошина или да пожертва живота си за своята кауза — каза Янагисава.
— Обсадата ще накара Даношин да убие майка ви, преди войската да я спаси — поясни Сано.